В навечерието на Рождество Христово традицията повелява да подготвим за празника едно любимо лакомство – баклавата. Вероятно тя е достигнала до нас благодарение на влиянието, което оказва турската кухня по време на османското робство. Традиционният за празника сладкиш има ирански произход, няма точна дата която да бележи появата на първата баклава, но тя се разпространява бързо в Мала Азия и преминава в Европа. Фактът, че я има в Гърция, Сърбия, Македония, Армения и Азърбейджан, означава, че освен вкусна баклавата е и лясна за приготвяне. Тя носи и съответните национални подправки, които ѝ придават специфичен привкус. В Турция я правят с шам фастък, с бадеми, дори с фастъци. Понякога добавят стафиди и локум. У нас тя се прави с орехи и е не по-малко вкусна. Освен съдържанието специалитетът се слави и с различни начини на нарязване.
От незапомнени времена в Брацигово и Пещера Коледната баклава се реже по един и същи начин. Всички парченца от вкусния десерт имат формата на ромбчета, а в центъра на тавата грее Витлеемската звезда. Никой не знае кога за първи път на някого е хрумнало по този начин да „бележи“ баклавата, но традицията се спазва до днес, разказват брациговските майсторки. Каква е тайната на това перфектно нарязване разказва една от тях:
„Баклавата първо я режа наполовина, после на четвъртинки, после на осминки и всяка осмина после диагонално. Светли празници!“
[…] Тайната на брациговската баклава, как се прави Витлеем… […]