Костадин ПАМПОВ
Предусещам, че мнозина ще повдигнат вежди и ще попитат с едва прикрито недоверие: Коя пък е тази необикновена книга? Веднага ви казвам: „Из записките на буля Ганьовица“ на Александър Йотов. Неговите фейлетони и епиграми отдавна имат своите почитатели не само в Пазарджик.
„Записките“ на „вдовицата на бай Ганьо Балкански“ в още по-голяма степен убеждават, че Ал. Йотов е писател от национална величина. Ще си послужа с пример. В средата на 80-те години на 20-ти век „вървеше“ полемика за станалата вече класическа творба на Йвайло Петров: „Хайка за вълци“.
Тогава Тончо Жечев написа, че само тази книга да имахме, сме „длъжни“ да говорим за българската проза от втората половина на 20-век. В този контекст ще посоча, че книгата на Ал. Йотов ни „задължава“ да кажем, че в нашия град се е появила творба, чиито литературни измерения са общобългарски. Възхитен съм от композицията на книгата.
Премерен и верен е предговорът на литературния критик Никола Иванов. „Уводни-те думи“ на Ал. Йотов въвеждат в мистерия, мотивираща читателя да продължи четенето. По-нататък отделните глави изграждат единно повествование, но може да се четат и като обособени.
Финалът на книгата е един блестящ „Епилог“, в който авторът с подобаваща самоирония сравнява гледната си точка с тази на своята героиня.
Това, което характеризира хумора и въобще стила на Ал. Йотов може да се определи с една дума – мяра. Литературната му интуиция по отношение на миналото и настоящето е безпогрешна. Той е култивирал в себе си способността да има несетивен поглед, отиващ отвъд сетивността на „нещата“.
