Асен СТЕФАНОВ, правнук на родовете Петрович и Горови
„Казаха ни, че 3000 души лежели само в черковния двор и ние не можехме да го не вярваме. Зрелището беше ужасно, толкова ужасно, че не можем го забрави през целия си живот… От всички жестокости, безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните…Турците никога не са помислили, че европейци могат да дойдат тук. Затова и заявяват така цинично: „Християните не заслужават дори да бъдат погребани. Нека ги ръфат кучетата… …Една стара жена ми разказа за вуйчо си Благой Христосков – един почитан патриарх от голям стар род. Той имал петима женени синове с двадесет и седем деца. Цялата челяд живеели под един покрив и възлизали на 39 души…От тази челяд днес са останали само осем души…; (Дж.А.Макгахан, август 1876 г., Дейли нюз)
Но синовете на пра/4/дядо ми Благой Христосков са шестима. Най-големият – Иван (Ванчо Горското), още като дете, незнайно защо и как, се озовава в с. Ясъ кория (Равногор), и е осиновен от бездетно семейство в Пещера. Някои от неговите деца оставят имената си в българската история завинаги.
Дъщерята на Иван Христосков – Султана, се омъжва за брациговеца Георги Петрович – син на Петър Джамбазов и внук на Гого Джамбаз (преселил се в Брацигово в края на XIXв от с. Слимница, Костурско, Западна Македония), първомайстори в дюлгерския еснаф, видни представители на брациговската архитектурно-строителна школа.
Султана и Георги Петрович ( Джамбазови)
След Кримската война (1853-1856) Султана и Георги Петрович се установяват в Браила, Румъния, където Георги и по-големия му брат Васил започват производство на свещи и сапун. Двамата са сред инициаторите и дарителите за изграждането на българско училище в Браила, участват в подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, изливат 48 000 куршума под прякото ръководство на Караджата „който се считаше за добър познавач на тая работа“ (Хр. Македонски, Записки). Те са сред първенците на голямата българска общност в града, а Георги Петрович е и неин председател (1890-1908). В памет на Освобождението на България дарява камбаните за църквата „Св. Йоан Предтеча“ в родния си град Брацигово.
През 1864 г. в Браила пристига Димитър Горов, учил на гръцки език в гръцкото училище в Пещера, „а сетне на български в Браила.“ (Г. Петрович до Никола Обретенов, 27.02.1900г.) Четири години той намира подслон и препитание в дома на зет си Георги Петрович и сестра си Султана, а духът и традициите в този дом го изграждат като една от най-светлите личности сред поборниците за свободата на България.
През 1868 г. Димитър Горов се премества в Гюргево и се захваща с наученото във фабриката на братя Петрович. “Той сполучи да стане гюргевски гражданин с капитал от няколко хиляди жълтици и с фабрика за правене на свещи и сапун – пише Захари Стоянов. – Той е едничкото лице, което изпроводи четата на Хаджи Димитър до Вардим и четата на Ботйова до Бекет. Апостолите в Гюргево цяла зима преминаха на негови разноски, той отиваше всеки ден да става гарант в полицията, неговата къща беше отворена за всеки бунтовник.” (Записки по българските въстания). Димитър Горов е учредител и член на БРЦК в Букурещ и на Гюргевския БРЦК с председател Стефан Стамболов /1875/.
С Христо Ботев го свързва близко приятелство. На парахода „Радецки“, преди да тръгне към безсмъртието, войводата предава на Горов писмото-завет към жена си, личния си архив и телеграмите към европейските вестници.
Атанас Горов с четническа униформа
В четата е брат му Атанас Горов, който загива на Милин камък едва на 19 години. След началото на Руско-турската Освободителна война Димитър Горов разпродава имуществото си, тръгва с руските войски и работи за руското разузнаване. “Когато минаха русите в 1877 г. и стигнаха до Балкана и Плевен – пише Захари Стоянов – Димитър Горов си напусна хубавата работа и постоянно сновеше между Свищов и Търново, и до Шипка, и до Плевен, без да го кара никой, само да носи новини… Най-после, когато работите се улегнаха, когато Димитър Горов свърши готовите пари, дойде му наум за работа, но беше вече късно… Понаходи се поне нашироко из България, за която единствено и печелеше, умря като просяк…” (Съчинения, т.II)
Потомците на Благой Христосков, избегнали варварската сеч в Априлския пожар, посвещават живота си на борбата за свобода, а техните деца са сред строителите на освободена България. Но всички те са отдавна забравени. И много други.
А пак е 20-и априлий…
Помните ли поне камбаните, дарени от Георги Петрович за прочутата камбанария на църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Брацигово? Те бият всеки ден. Почти 140 години вече.
ЧУВАТЕ ЛИ ГИ?
Възстановка на Априлското въстание ще има и тази година в Брацигово
