Росица НEДЕЛЧЕВА, психолог
Защо толкова много връзки, започнали с бурно и разтърсващо влюбване завършват неуспешно? Как една силна любов е способна да се изпари така неусетно? Има ли формула за успешна и дълбока любов, която да се съхрани във времето?
Ние, хората сме създадени за да си сътрудничим и да сме единни. Въпреки че днешният “модерен“ начин на живот ни прави все по-отдалечени един от друг, егоистични и самодостатъчни, това съвсем не е здравата ни психична и биологична нужда от свързаност.
Всеки от нас има 5 основни портебности, които нареждаме по следния начин:
Потребност от принадлежност – човек да е сигурен и приет от групата, да получава усещане за сигурност. Всеки иска да е видян, да е приет и принадлежащ.
Потребност от утвърждаване – т.е. човек не само да принадлежи към определена група, но и да се чувства одобрен, харесан, оценен по достойнство – в тази група той да има определено място.
Хранителна потребност – трябва да се разбира в най-широкия ѝ смисъл като потребност не само от храна, но и от духовна храна, знания, информация и т.н.
Сензорна потребност – нуждата ни от храна за сетивата и всички рецептори – хубавите гледки за очите, хубавите звуци за ушите, ухания, вкусове и удоволствие за най-големия по площ рецептор – кожата – физически контакт, ласки, нежност, галене, прегръдка. Тази потребност е особено важна в периода на израстването на детето, защото му дава чувството на доверие в собственото тяло, доверие в това, което усеща и чувства.
Сексуалната потребност – сливане с другия и спиране на всякаква мисловна дейност. Тя е висша форма на любов, а не механично задоволяване на физическите нужди. Задоволяването на сексуалната потребност е в зависимост от степента на задоволяване на всички останали потребности.
Това е теория на потребностите в неорайхианската терапия и анализ. Тяхното задоволяване, от своя страна запълва стремежа към удоволствие, към който се стремим. Но задоволяването на всяка една потребност е свързана с едно „ТИ“.
Затова партньорствата в нашия живот, са така значими за неговото качество. Това, че не се чувстваме обичани във връзката, в която сме се отдали, не винаги означава, че не сме обичани. Защото хората говорят на различни любовни езици. Д-р Гари Чапман определя пет основни езика в любовта. Много е важно да осъзнаем кои са езиците на любовта, на които говорим ние и кои са езиците, с които пък нашата половинка изразява любовта си. Ето ги и тях:
1.Езикът на утвръждаващите думи – чрез комплименти, чрез подкрепа, похвали, изразяване на възхита към любимия човек, пред други хора, през молбата, а не през изискването.
2.Качествено време, прекарано заедно – тогава, когато сме изцяло фокусирани и искрено се интересуваме от любимият ни човек, времето, в което сме си важни един на друг и общуваме качествено и честно помежду си, не само се слушаме, но се и чуваме, имаме общи активности
3.Помагането – помагане в различни дейности, подрепа в трудните моменти, умението да дадем помощ, но и да поискаме такава, да сме си гръб един на друг, да направя нещо за патньора, като го отменя в някоя негова рутина.
4.Получаването на подаръци – това е визуалното засвидетелстване на любовта, може да е нематериално, но тук е важен жестът на внимание, може да е материално, но е важно да може да се пипне и види (почти няма хора, които не биха се зарадвали на подарък, но има хора, за които това е важен жест, засвидетелстващ любов и признание).
5.Физическото докосване – ръкостискане, попупване по рамото, нуждата да хванем за ръка, да погалим, да докоснем, да прегърнем, сексуалната интимност. Прегръдката е най-естественият антидепресант, тя стимулира производството на хормона окситоцин.
Дали успяхте да разпознаете кои са вашите езици на любовта? А кои са тези на партньора ви? Имате ли съвпадения, защото когато успеем да „говорим ‘‘на еднакъв любовен език , то тогава шансовете за дълга и здрава връзка са по-големи.
