Бунтовно Панагюрище винаги е било сред напредничавите български градове. Този факт се доказва и от появата на фотографи, които в първите години след Освобождението са създали свои ателиета, за да отбелязват радостите и горестите на местното население. Първоначално се правят фотографии за да се отбележи дадено събитие, а съвсем скоро след Първото изложение в Пловдив, известно и до днес като Пловдивския панаир започва и печатането на пощенски картички. Върху тях виждаме изгледи от градовете в България или забележителни места свързани с българската история.
Една от първите фотографии за ХХ в. , снимката е на Григор Пасков, споделена от Фенерът
Първият алманах на професионалните фотографи в страната от 1893 г. сочи, че в Панагюрище работи Иван П. Джуджев. Дали този Иван Джуджев е същият, който е деен участник в Априлското въстание? В момента това не е ясно, но може да се проучи, още повече, че има данни за фотографска дейност и от Стоян Каралеев, който е сподвижник на Джуджев. За Каралеев се знае, че е ученик на стенописеца и фотограф Иван Стоянов Папазов – Зографов. „Алманах Царство България – книга на българските предприемачи“ се издава за да удостовери самоличността на занаятчиите и по този начин да ги легитимира пред обществото. Благодарение на него узнаваме и други имена на фотографи от първата половина на ХХ в.
През 1900 г. в алманаха идва ново име от Панагюрище и то е Д.Я. Димитров. През 1919 г. четем и името на Кузо Цветков. Фотографии в средногорския град са правили и Цвета Михлюзова, Иван Папазов, М. Марков. Вероятно тези имена не изчерпват списъка, защото тук са роботили и „Райко Белопитов и син“, които снимат през тридесетте години. Много от кадрите на Панагюрските свети места са правени от пътуващи фотографи като Иван Карастоянов и Григор Пасков.
Разполагаме и с фотография от Фото Кърпаров, която също е правена през тридесетте години на миналия век. Вероятно е снимал панагюрци на екскурзия или по-скоро поклонение в Копривщица.
През петдесетте години на миналия век частните практики са прекратени и всички фотографски ателиета стават държавна собственост.
Картичките са служили и като днешните съобщения в телефоните. Ето какво четем на гърба на изображението на читалище „20 април“.
„10.09.1960 г.
Мила Рая,
получих ти писмото, преди да замина за Панагюрските колонии. Няколко ни времето беше хубаво, но от няколко дни вали дъжд и времето е ужасно и затова слязохме в гр. Панагюрище откъдето ти изпращам много поздрави. Като се върна в София, ще ти пиша по-дълго писмо. В Колониите има много старозагорци. Ако времето се оправи, ще постоим, ако ли не – ще тръгваме скоро.“
На снимка от мястото на историческото събрание в Оборище четем:
„08.09.1958 г.
На милия ми татко, за спомен от Нети.“
На 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Априлското въстание. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.
Днес мястото изглежда така.
Паметникът е издигнат през 1928 г. за да напомня за великото събитие. Неговото проектиране и изработване от бял врачански мрамор е дело на скулптура Янко Павлов, а подготовката на надписите на паметника и автентичния списък на участниците в историческото събрание на Оборище взема видният историк и изследовател на Априлското въстание проф. Д. Страшимиров. Украсата на паметника чрез символиката на двете светкавици, които излизат от венеца на великата дата напомня за въоръжения народ и неговото силно желание да разкъса халките на петвековното робство.
Как са изглеждали Панагюрските колонии през 1938 г.? Отговор на този въпрос дава фотография на Григор Пасков, както и информацията, че още тогава е имало почивна база за учителите.
По-късно, по време на социализма летовищете е преименувано „Георги Димитров“, но запазва и името си Панагюрски колонии. Като автор на фотографиите се сочи „Българска фотография“.
Цената на картичката е шест стотинки.
А на гърба на следващата четем следното загадъчно послание:
„Здравей,
недоумявам какъв беше този трик последната вечер! Все пак не злобея, а с най-приятелски чувства ти се обаждам от най-хубавата местност на нашата страна – Панагюрските колонии. Намирам се на лагер с пионери до 26 юли. Тук е прекрасно, чудна природа, чист въздух и всекидневни занимавки с децата. Не ми се сърди, че ти се обаждам, но независимо от твоето отношение напоследък, аз уважавам хората. Сърдечен поздрав: Милка.“
Благодарение на Григор Пасков знаем как е изглеждал Медетският проход през 1939 г.
На гърба на снимката пише:
„Здравей Наде, утре ела в нас в 4.30 ч. ако те нема, ни чакай в 5.30 часа с Ката Златарова, ще дойда с дъщерите.“
Смееш ли да не се явиш след такова послание? Това може да ни каже само Надето, а картичката е от 1959 г.
Как е изглеждала главната улица на града ппрез годините? Ето кадър от шестдесетте.
През 1966 година.
През 1975 г.
През 2003 г.
Към местните забележителности можем да прибавим и храма „Свети Георги Победоносец“. Снимката е от 1976 г.
Тази е далеч по-ранна.
Ето и една соцснимка от площада и хотел Каменград.
