Зала „Устрем“ в Младежкия дом на Пазарджик тази вечер стана домакин на възкресението на краеведския труд на историчката Бистра Риндова – „Страници из миналото на Пазарджик“. Книгата е дообогатена с нови статии, а инициатор за новия ѝ живот стана писателят – блогър и преподавател по история Илия Михайлов.
Идеята му бе прегърната радушно от Община Пазарджик в лицето на кмета Тодор Попов, а активно съдействие по организационните дейности е оказала и колежката ни Ива Дерменджийска – Забуртова, която получи благодарности от Михайлов.
„Всичко започна през един слънчев февруарски ден, когато аз се срещнах с г-жа Риндова и ѝ предложих да преиздадем книгата“. – разказа Илия Михайлов. „Тя е много деликатен човек и каза: Ако това ще бъде в полза на хората на Пазарджик съм съгласна. След това потърсих Община Пазарджик и те се съгласиха. Това е историята разказана кратко.“ – добави той.
„Благодаря, че правите това представяне, че правите тази среща, благодаря на г-н Попов и неговия екип, защото не всеки град може да се радва на такава подкрепа. Пловдивската община няма такова спонсорство за творците, така както вие спонсорирате културата – писатели, поети и такива краеведи като мен. Това, което ние правим – то остава в историята на града. Благодаря на Илия и съпругата му Валентина, защото те правиха четири корекции и той ги разнасяше между Пазарджик и Пловдив, до „Беллопринт“ и обратно. Допълвахме в сравнение с първото издание, защото в него имах проучвания до 1984 г. Тогава подбрах тематично материалите, всичко останало отиде във втората част. Докато в „Пазарджишките родови хроники“ – първа, втора и трета част , за всички тези герои – комитетските дейци или участници в борбите за освобождение на Македония и Одринска Тракия, вече там съм проучила целите им родове.“ – разказа Бистра Риндова.
Припомняме, че миналата година Бистра Риндова бе отличена с „Почетен знак“ на Община Пазарджик именно заради краеведските ѝ изследвания, направени по времето на нейното учителстване в бившето Милиционерско училище.
„Имах възможността да общувам с хора, които се оказаха внуци и правнуци на деятели от времето на Априлското въстание и след като осъзнах, че тази информация трябва да бъде запазена, започнах да записвам техните разкази. Най-напред вниманието ми бе насочено към квартала Чиксалън, защото там беше и училището. Постепенно трудът ми се насочи и към представителите на отделните пазарджишки родове и така стъпка по стъпка аз преминавах от книга в книга, от библиографска справка към оригинални документи. Обикалях архивите не само в Пазарджик, а и в Пловдив, откъдето съм родом. Но това ми доставяше голямо удоволствие. По мое време в училището имаше много умни и интелигентни момчета, много от тях ми помагаха в моите проучвания.“ – разказа Риндова. Тя е продължила да се занимава с изследванията си и след пенсинирането си.
Името на книгата е реплика на издание на пловдивския Исторически музей. В онези години не са били правени големи проучвания по места и Риндова се свързва с учени от Националния исторически музей и получава насърчение да продължи проучванията си. Така Риндова се озовава лице в лице с оригинални документи от Централния архив и всички достъпни източници от Военно-историческия музей. Научава, че децата на поборниците са станали офицери. Изследванията ѝ започват от времето на Левски, през Априлското въстание, Съединението, Балканската война, Първата световна война и достига до начина на създаването на колективно съзнание за българския дух. „Но не забравяйте, че всичко започва от отделната личност.“ – каза краеведката. Бистра Риндова разказа и за това как е възможно да се направят исторически грешки, когато не се проверява достоверността на източниците.
Тя бе поздравена и от кмета Тодор Попов, който с интерес изслуша разказа ѝ за Петър Бонев и другите герои от книгата. „Искам да кажа, че благодаря на г-жа Риндова, защото краеведството е много сложна дейност изискваща много търпение и много време, представете си как първо трябва да се събере тази информация, а после тя трябва да се обработи, да се провери, да се засекат източниците, да се изследва. Всичко това трябва да се прецени и това е къртовски труд години наред и заради това аз изпитвам супер голямо уважение към труда на такива хора, защото краеведството пази спомена жив.
Споменът свързан с конкретни имена, дати и хора – всичко това са исторически факти, а не просто разкази на отделни хора. Затова много благодаря за това отношение, което вие сте имали и продължавате да имате към историята на Пазарджик, важно е да знаем и помним тези факти и обстоятелства, защото те са факти и обстоятелства за хората от нашия град. Чиксалънци са преселници, но те създават тази колоритност на града ни. Без такива хора, Пазарджик нямаше да е това, което е. Това е част от един епизод от историята на нашия град. Щастлив съм, че подкрепяме и ще продължим да подкрепяме и да благодарим на хората, които са отделили години от живота си за да запазят миналото. От сърце ви благодаря като кмет за пазенето на историята. Вие сте пазител на историята.“ – каза кметът Тодор Попов.
Карта на Чиксалън, която не е била в първото издание може да бъде видяна в новата книга, подчерта Илия Михайлов. Той описа и това, че в миналото Бистра Риндова е създала отряд от бъдещи историци от Милиционерското училище, с помощта на които е правила и част от своите проучвания.
Само за протокола
В днешния ден имаше четири културни събития – връчването на Фурнаджиевата награда, представянето на „Страници из миналото на Пазарджик“, тържество на всички детски градини в навечерието на 1 юни и празник на детска градина „Дъга“ в Театъра, в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ бе представянето на художествените паралелки на СУ“Георги Брегов“.
