Поклонението пред паметника на Христо Ботев по повод 2 юни – Ден на Ботев и загиналите за България, бе организирано днес от Община Пазарджик, на площад „Съединение“.
Множество граждани, представители на институции и училища дойдоха, за да засвидетелстват своето уважение пред гениалния поет и неговите сподвижници непожалили живота си в името на свободата и Отечеството. Преклонението пред подвига на възрожденските революционери бе3 засвидетелствано и от кмета на Пазарджик Тодор Попов, който поднесе цветя пред паметника разположен пред сградата на Областната дирекция на МВР в Пазарджик.
В програмата бе представена поетична композиция с участието на ученици от ОУ “Хр. Ботев” – Пазарджик и актьора Тодор Кайков, както и изпълнения на духов оркестър към Симфонично-оперетно дружество „М-ро Г. Атанасов“ – Пазарджик .
Корабът „Радецки“ (дн. кораб-музей) е австрийски пътнически параход, от който поетът-революционер Христо Ботев и предвожданата от него въстаническа чета на 17 май 1876 г. стъпва на българския бряг – край днешен Козлодуй. По думите на капитана на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер: „когато излязоха всички, последва една живописна и възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство… Тогава се раздаде един глас и всички паднаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято Отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си… Тогава се издигна пак попът и хвана байракът и благославяше поборниците за свобода. Сцената беше велика и трогателна. След това всички момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високо място и захвана да говори реч… След това извика се едногласно: Ура! Да живее България! Ура! Ура!“
ЦДА, ф. 720, оп. 5, а.е. 78
Параход „Радецки“
Пазарджишкият край е свързан с Христо Ботев чрез пещереца Димитър Горов, той е сред най-близките приятели на Христо Ботев. „Банкерът на хъшовете“ както го определя Захари Стоянов е и човекът комуто Ботев предава писмото си до свояята съпруга Венета, преди да поеме по пътя към безсмъртието.
