14.2% от жителите на областта са деца до 15 години, средната възраст на жителите е 47.7 години

Към 31 декември 2022 г. населението на област Пазарджик е 226 209 души, което представлява 3.5% от населението на България и нарежда областта на 8-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора,  Благоевград и София (област). В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 416 души, или с 0.6%.(за 2021 г. е било 227 625).

Мъжете са 109 829 (48.6%), а жените – 116 380 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 жени.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 53 920, или 23.8% от населението на страната

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.2%, а на мъжете – 19.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.4%, и Благоевград – 21.6%.

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в страната са 32 111, или 14.2% от общия брой на населението в област Пазарджик.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.9%, Ямбол – 15.2%, и Бургас – 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 10.8%, Видин – 11.5% и Габрово – 11.8%.

Към 31.12.2022 г. общият коефициент на възрастова зависимост  в област Пазарджик е 61.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Коефициентът в градовете е 61.5%, а в селата – 61.2%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) – 51.4%, а най-висока в областите Видин – 74.5%, Габрово – 71.8%, и Ямбол – 71.4%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която за област Пазарджик през 2022 година е 45.7 г., като при мъжете е 43.5 г., а при жените – 47.8 г. Средната възраст на населението в градовете е 45.7 години, а в селата – 45.8 години.

Променя се броя и относителния дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват

както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 130 685 души, или 57.8% от населението на областта, като мъжете са 70 030, а жените – 60 655.

Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 61 124 души, или 27.0%, а под трудоспособна възраст – 34 400 души, или 15.2% от населението на областта.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване е 57 за област Пазарджик.

Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен – 87, София (столица) – 80, и Варна – 77 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Кърджали – 47, и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение

Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата – 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната.

Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села.

Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново – 69, Габрово – 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян – по 9.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).

 Табл 1. Население по области към 31.12.2022 година

В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин – с 2.0%, Смолян – с 1.9%, Монтана и Ловеч – с по 1.6%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно – 470 души.

В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.

Към края на 2022 г. населените места в област Пазарджик са 118, от които 13 са градове и 105 – села. В шест населени места, или в 5.1% живеят от 1 до 50 души, включително. В съответствие с административно-териториалното устройство областта е разделена на 12 общини.

В края на 2022 г. в градовете живеят 138 966 души, или 61.4% от населението на областта, а в селата – 87 243 или 38.6%. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.

С население над 10 хил. души са шест общини в областта, в които живее 85.5% от населението на областта.

Най-малка по брой на населението е община Стрелча, в която живеят 4 319 души, или 1.9% от населението на областта, а най-голяма е община Пазарджик – 90 309 души (39.9%).

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

 Вътрешна и външна миграция на населението

През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 13.0% и Благоевград – 7.2% .

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра – по 0.7%, и Търговище – 0.8%.

Най-голям брой от преселващите се от област Пазарджик са избрали за ново местоживеене София (столица) – 629

През 2022 г. в преселванията между населените места в област Пазарджик участват 1 348 души, или това е вътрешнообластната миграция.

През 2022 г. 224 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от област Пазарджик в чужбина.

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2022 г. 1 434 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в област Пазарджик.

 Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 2 376 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 10.5‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 9.3‰, а в селата – минус 12.3‰.

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21.1‰, следвана от областите Габрово – минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил – минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година.

 Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 г за област Пазарджик е положителен – плюс 960 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

Механичен прираст на населението в област Пазарджик по години

(Брой)

През 2022 г. заселилите се в област Пазарджик са със 104 повече в сравнение с 2021 година. Заселилите се в област Пазарджик през 2022 г. са 4 252 души, като от тях 52.2% (2 220) са мъже и 47.8% (2 032) са жени.

През 2022 г. от общините в областта седем имат положителен механичен прираст – като общините Пазарджик и Брацигово са с най-голям механичен прираст.

През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-4.5‰), Хасково (-1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).