Паноптикум на запустелите училищни сгради в община Септември

Като общински съветник реших да обиколя и да се запозная със състоянието на тези забравени училища на община Септември. Някои от тях са напълно разрушени, други пустеят, като след отдавна приключила война,има ресторанти, бивша лудница и какво ли още не.

Постройката е ново панелно строителство на четири етажа с модерни за времето си учебни стаи и широки коридори. Строителството ѝ започва през 80 – те години и отразява необходимостта от по- голямо училище поради невъзможността на съществуващите да поберат нарасналия брой ученици.

Спомням си как като деца си мечтаехме, че ще учим там. До 1990 г. училището беше почти напълно готово и оборудвано. После… После бе разграбено и изоставено да се руши. Днес в сградата е спокойно и убежище намират различни видове птици, на места по покривите растат дървета, а течащата от покрива вода е започнала да образува характерните за пещерите сталактити и сталагмити.

Преминавам по стълбичка през обрасъл с растителност вход. Вълнувам се! Тук някога гонещите се ученици не са оставяли да расте много трева. Излизам на поляна в светата, на която има буйна растителност. Възрастен човек ми обяснява, че тука е било училище ,,Георги Бенковски“, което отдавна било продадено. Всичко е разрушено. С археологически трепет навлизам в гъсталаците и ето виждам част от зид и отделни тухли. Малко по на вътре се вижда част от стена облепени бели плочки- това е било мивката. Колко живот е имало тук!

Местни жители ми обясниха, че се е казвало ,,Паисий Хилендарски,,. Било продадено на безценица, купувачът го заложил в  банката, взел му парите и го изоставил. Представлява двуетажна тухлена постройка. Входната врата е заключена с отдавна ръждясал катинар, на който ключа едва ли се пази.

За сметка на това задния вход е широко отворен. В една от страничните стаи намирам плакат на Кирил и Методий от училищно време, а рамо до рамо с тях са плакатите на полуголи плейбойки от по- късно време. „О, бедни ми, бедни Кириле и Методий!“

Прогнил таван с отворени дупки, дюшемето скърца застрашително, но табелите на вратите седят – ,,трети клас“. Образователния дух още не си е отишъл, сякаш чувам детски глъч, но това са лястовички. Дали ще видя бялата надежда на българското образование!?

Ако не можете да си представите замъка на спящата красавица посетете бившата градина на селото. На входа ме посреща глутница от малки бели кученца- пазят си територията. Някои грижливо им е сложил купички с вода и храна. Като няма деца!

Буйна растителност прикрива грозната гледка на изтърбушената постройка. Единствения човек, който мина през центъра, каза, че не си спомня как се е казвало, но последно е било лудница. Луди сме, че така се самоунищожаваме! На безлюдния център на селото е паметника на борците против капитализма. Против кой капитализъм да се борили!? Дали е срещу онзи, който създаваше училища или срещу този, който ги унищожи!?

Долно Вършило за разлика от по- горния си обезлюдял събрат е най- оживеното село. И няма как- магистралата е разцепила селото вече доста отдавна. По ирония на съдбата днес това е турски ресторант. Едва ли възрожденския плам на строителите на училището е допускал, че строят турски ресторант. Иначе е вкусно, персонала е любезен, а на изпроводяк турчина на скарата с прекрасен български ни пожела лек път и пак да дойдем. Посетете го и вие- кебапът е вкусен!

Какви сърца са имали общинарите, които го продадоха и обрекоха на разруха!? Тук още витаят гневни мечтите на селяните, които отделяха от залъка си за да го построят.

Прескачам оградата, вървя по сравнително чиста пътека, от едната страна са обрасли с трева пързалки и катерушки. Пред мен вратите са широко отворени, като на първи учебен ден. Радват се, че отново влиза човек!

Таванът и тук е прогнил, а през отвора влиза къс светлина от деневното синьо небе! В стаите още може да се видят разхвърляни тетрадки и ученически пособия. Нищо изненадващо и изведнъж в една от стаите- право в целта!

На две стени разделени от един ъгъл като на разтворена книга се виждат надписи- символ на нашето лутане и разделение. На едната стена някой е написал ,,ХИТЛЕР,, ,а на другата ,,РУСИЯ,,. Това случайно ли е? Не това трябва да се запази- за поука! БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ трябва да пишете, ,,уважаеми,,!

Любезни момчета ми позволиха да снимам обърнатата му обратно табела. Казвало се е ,,Георги Минчев,,. Обърната ни е представата за нормалност! Нов път има вече тука!

Като общински съветник внасях предложения, които да го запазят конструктивно и за съхранение на земята му, но без резултат. Днес училището, което поне още е общинска собственост се руши. Пари за него няма! В близост се строи още една спортна площадка!

Строено за да бъде средищно училище го застига новата приватизационна политика в образованието и сега пустее. Но сякаш за наказание на входа му се мъдри хитлеристки кръст. Така ни се пада!

Преди години създадох в една от стаите на старото училище патриотичен кабинет с портрети на видни българи, исторически карти и знамена. Често минавам оттам.

Кабинетът е поддържан и ползван. Вярвам, че и аз ще сложа зрънце патриотизъм в сърцата на децата, които го посещават.

То бе закрито в мандата, когато вече бях общински съветник. Когато се заговори, че учениците намаляват застрашително предприех срещи с директора и учителите, агитирах родителите, настоявах да се предприемат мерки за подобряване на образованието и запазването на училището. Организирах и общоселско събрание в читалището.

А безотговорната политика допусна на сметката за електричество да се добавят суми, които то не е изразходвало. Положението ставаше все по- зле и не успях да променя безхаберието. Така една септемврийска утрин училището се събуди без нито един ученик. В последствие някъде потънаха и земеделските земи, които училището имаше.

Не се съгласиха с мен мнозинството общински съветници да се направи регистър на имуществото на бившите училища с цел да се осветли и съхрани. Приходите от наеми следваше да са само за образователното дело и поддръжка на сградите. Този общински съвет не гледа в моята посока. Странен съм му аз, странен ми е и той!

В част от нея се събират бившите деца от третата възраст. Е поне се ползва! Та това е!