В миналото прогнозите за времето се правили по трупани със столетия вярвания. Митологията е създала богат наръчник за предвидимост на предстоящите дни или месеци. Днес когато разполагаме с точни синоптични сведения и можем да знаем, че ще завали в определен час, можем да си припомним как са гадаели нашите предци.
Прогнози за характера на времето се правят по първите дванадесет дни на август, като се казва, че ако през тези дни времето е много горещо, зимата ще е лоша, студена. Времето през годината се прогнозира и по дванадесетте дни след Богородица, които се наричат ,,семенарници“. По време на Богородични заговезни се гадае за времето през следващите шест месеца, като се казва, че каквото е времето през първия ден, такова ще е и през никулския месец, а по третия ден определят големия месец януари.
Идеята за определящата роля на началото стои и в основата на гаданията и предсказанията за характера на времето по начални дни. Така се вярва, че какъвто е денят 1 март, такава ще е и пролетта, какъвто е вторият ден от март, такова ще е лятото, какъвто е третият ден, такава ще е есента.
От 1 септември, летен свети Симеон, в продължение на шест, осем, а някъде на дванадесет дни се гадае за времето през годината. Всеки един от тези дни съответства на един от месеците през следващата година. Така например се вярва, че каквито са първите дванадесет дни на декември, такива ще са и съответно дванадесетте месеца на годината.
Другаде това се отнася за първите дванадесет дни от януари. На някои места определят характера на времето през дванадесетте месеца на годината по дните от Димитровден до Архангеловден. Гадания за времето през годината се правят и по трите „кадилки“: по Коледа се познава какво ще е времето през пролетта, по времето на Васильовден се определя лятото, а по Водици се гадае за есента.
Характерът на времето се прогнозира и по някои дни, или празници от народния и християнския календар. Те не са били приемани като много точни и сериозни и затова още в началото на нашия век започват да се забравят. Така например повсеместно се вярвало, че ако на Богоявление (Водици) китката, с която попът ръси светена вода, замръзне, голям берекет ще има през лятото. Ако ли пък китката замръзне на Попова Коледа, тоест предния ден, това е знак, че зимата ще бъде продължителна и студена.
Ако при изгрев забележите, че Слънцето е покрито с черни или червени облаци, това е сигурен знак, че ще последва силен и пороен дъжд;
Кога щъркелите си отиват преди Макавей (14 август), зимата бива люта, дълга и с дебели снегове, а кога си отиват след Макавей, зимата бива лека и без снегове.
От голяма Богородица, 15 август, на там топлото бяга у гората.
Зимният Никулден също е богат на предсказвания: ако времето е студено и вали сняг, се вярва, че реколтата от жито и царевица ще бъде богата. Ако пък на този ден времето е топло и сухо, лятото ще бъде лошо за посевите. Някъде казват, че ако на Никулден гърми, това е знак за „скъпотия и глад“. Казва се и че ако на Петковден времето е хубаво, то на Димитровден ще е лошо, и обратно. Някъде вярват, че каквото е времето на Петковден, такова ще е на Димитровден и Архангеловден.
Повсеместно е разпространена представата, че колкото по-горещи са Горещниците (дните 15, 16 и 17 юли), толкова по-люта ще бъде зимата. По трите Горещници се гадае и за времето през декември, януари и февруари.
