Улица „Кочо Честименски“ в Пазаржик се простира от кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Цар Освободител“ преминава през кръстовищео на Щаба на дивизията и приключва до кръстовището с ул. „Стефан Караджа“ срещу хотел „Форум“. Тя е една от най-натоварените в облстния град и е кръстена на герой от Априлското въстание, убил семейството си себе си в храма „Св. Архангел Михаил“ в Перущица.
Български исторически архив – фотографии (НБКМ-БИА С II 1364)
Мнозина си мислят, че Кочо Честименски е роден в Перущица, но това не е вярно. Рожденото му име е Никола, но докато бил малък го наричали Николчо или Кочо, с това лично име той остава в историята. Родът му е от с. Динката, годината на неговото рождение е 1840 г. Хрониките сочат, че семейството се мести в Татар Пазарджик, където Кочо чиракува при майстор от местния папукчийски еснаф, а около 1868 – 69 г. заминава да търси поминък в Пловдив. Там купува дюкян и започва да се препитава от обущарство.
Там попада в средите на будни български младежи и с ентусиазъм се включва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Дюкянът му се превръща в място за срещи на бунтовниците, а въпреки че никой не е го е обучавал на четмо и писмо, той се самообразова и се ограмотява. Обича да чете и разпалено спори с останалите по въпросите на подготовката на въстанието. Жени се за Теофана и му се ражда момиче – Райна, малко след като се премества в Пловдив. След неуспеха на буната попада под наблюдението на османските власти и това го принуждава да напусне за известно време града и заминава за Копривщица.
В началото на 1876 г. се връща обратно в Пловдив и подновява участието си в работата на местния революционен комитет, като отново превръща дома си в революционно средище. Като член на Революционния комитет в Пловдив той поема ангажимента да следи и подпомага подготовката в Перущица. Негов голям приятел и пръв организатор там е Петър Бонев – учил в Белград, където попада в средите на българската емиграция. Бонев е участвал е в Първата българска легия на Г. С. Раковски. След разпускането се прибира в родната Перущица и заедно с Васил Левски основава местния революционен комитет. Негови помощници са били д-р Васил Соколски, Спас Гинов и братята Тилеви. С такива хора другарува Кочо Честименски.
Когато научава за избухването на Априлското въстание той спазва предварително разработения план, според когото трябва да се предизвика пожар на чаршийската улица в Пловдив. Ето защо не се поколебава и запалва дюкяна си, същото прави и неговия побратим Димитър Свещаров. Но това е напразно, защото Пловдив не се вдига на бунт, а пожарът е потушен много бързо. Научавайки, че Перущица е въстанала Кочо Честименски натоварва на каруцата си семейството си и сестрата на жена си – Варвара и се отправя нататък.
Оцелели въстаници сред порутения през 1876 г. храм „Св.Архангели Михаил и Гавраил”
Взема дейно участие в отбраната ѝ срещу настъпващите редовна турска войска и османски башибозуци. Заедно с много други перущенци, Честименски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. За да не попаднат живи в ръцете им и да бъдат потурчени, Спас Гинов пръв се жертва като извършва самоубийство след като убива цялото си семейство, след него и Кочо убива жена си и детето си, а след това слага край и на своя живот. Героичният му подвиг е последван и от други перущенски въстаници.
Наследство
Името на Кочо Чистеменски е символ на пламенен подвиг и родолюбие в съзнанието на поколения българи, днес неговото име носят множество улици в цяла България, училища, село Честименско в Североизточна България. В памет на Кочо Честименски и перущенци са посветени поемата на Иван Вазов „Кочо“ и песента по стихотворението – „Епизод – Кочо“, книгата „Кочо Честименски“ на Емануил Попдимитров, някогашната партизанска чета „Кочо Честименски“ и други.
Църквата
Тя е построена през 1849 г. с пари от местното население. Стените са били широки един метър. Била е богато изписана, но след като турците нахлуват, тя е била опожарена. Всички дупки по стените са следи от куршумите.
Днес в храма „Св. Архангел Михаил“ в Перущица има и скулптурна композиция, която показва мигът на саможертвата.
Църквата е последно убежище на въстаналите жители на Перущица по време на Априлското въстание през 1876 г. Тук перущинци се крили и 7 дни се сражавали за живота и свободата си. Априлското въстание в Перущица е вдигнато на 23 април 1876 г. Църквата е обстрелвана от турците и покривът ѝ рухва, убивайки голяма част от укриващите се. Много от нейните защитници, по примера на Спас Гинев и Кочо Честименски, предпочели сами да сложат край на живота на собствените си жени и деца, а след това и на себе си, вместо да попаднат живи в ръцете на поробителите.
След няколкодневна обсада и обстрел, отбраната на Перущица приключва. Перущица е опожарена и срината до основи. В църквата загиват 347 души. В каменен саркофаг вътре в храма се съхраняват костите на загиналите. На източната стена, на мястото на което е стоял олтара, на голяма мраморна плоча са изписани имената на загиналите. По стените все още стоят следите от куршумите, огъня и разрушението. Вътре има и черешово топче. През 1971 година църквата Свети Архангел Михаил е обявена за архитектурен паметник на културата. В днешно време църкватат не е действаща. Цената на входния билет е 3 лв., за ученици, студенти и пенсионери – 1 лв.
Исторически музей в Перущица
В Музея са изложени оръжията, униформите и знамето на въстаниците, както и Библията, върху която са се заклевали. Имаме и картина „Защитата на Перущица“, нарисувана от проф. Добри Добрев през 1954 г., която по много реалистичен начин изобразява последния ден от Априлското въстание в църквата „Св. Архангел Михаил“. Изобразени са Спас Гинев и Кочо Честименски. Картината е истински шедьовър на изобразителното изкуство. Цената на входният билет за Исторически музей, църквата Свети Архангел Михаил и Даново училище е 4 лв., ученици, студенти и пенсионери – 2 лв., семеен билет (2 възрастни + 2 деца) – 10 лв. Наблизо може да разгледате Историческия музей, Дановото училище, Червената църква, Паметник на трите поколения над града, параклис Света Преподобна Петка.
