Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Свети.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките – ако наруши забраната, ще се пресече.
И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на свети Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).
В житието на светеца е упоменато, че свети Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в град Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Свети Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.
