Днес почитаме Свети Мина като покровител на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за закрилник и на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.
Св. Мина бил войник в Египет. За вярата си след мъчения бил посечен с меч в 296 година. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва, очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. Но когато в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града, където и намерил смъртта си. Заради нежеланието си да изпълни царското повеление и да принесе жертва на боговете, било заповядано да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ. Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния му град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
