При първите ноемврийски студове се сещаме за уюта на предпразничните приготовления за Рождество. Когато цялата къща блести, навсякъде е топло и приятно, а навън студеният вятър поклаща върхарите на дърветата, а въздухът мирише на дим. Първите зимни студове ще ни връхлетят тази вечер. А по-нетърпеливите вече си купиха коледни звезди от парара или хипермаркетите. И точно сега си задаваме въпроса: може ли да украсим елхата си още през ноември?
По принцип – може. Никъде не е посочена точната дата, в която е редно да украсим коледното си дръвче. Съществуват хипотези, че това трябва да стане в първата събота на декември, други смятат, че преди Игнажден, трети са категорични, че това се прави на Бъдни вечер. Тази традиция не е християнска, тя не е родена тук, но пък е намерила почва и у нас. Ако попитате родените в началото на миналия век обикновени хора, от малки градчета и селца, ще ви кажат, че в тяхното детство елха в дома им преди Рождество не е имало.
Първото коледно дръвче в страната е украсено от руснаци
В същност първата коледна елха по българските земи е била украсена през 1877 година. Tова се случило в полеви условия от войниците на генерал Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Традицията била създадена в императорския двор по западен почин.
Според свидетелствата, украсената елха много изненадала българските опълченци, които дотогава познавали „зелената царица на гората“ само като дърво. Първоначално украсата е включвала гирлянди от цветни хартии и орехчета, опаковани със станиол, с гирлянди от пуканки и памучета в клонките, имитарищи сняг.
Първият Коледен бал в България
В царския дворец в София през 1887 г. се състоял първият коледен бал в нашата страна, а в залата за танци имало богато украсена елха. „Виновница“ за тържеството била княгиня Климентина, майката на княз Фердинанд.
В Пазарджик се следвала столичната линия и баловете се превърнали в традиция. „В баловете ще видите дами и кавалери облечени по най-последна мода и с най-бляскав лукс: с алмазени и джанфезени фустани, за да играят полка и мазурка.“- пише Константин Кантарев в „Пролетта на един град“. „За развитието на гражданствеността спомагат много двете казина, в които по някой път от долния клас на народа се намират такива ревностни поклоници на Бакхуса…“
Новогодишните балове са с покани, в тях е дадена програмата и изрично се упоменава облеклото на поканените. Задължително черно за господата. Баловете се правят в големия салон на читалище „Виделина“, а музиката се осигурява от военния оркестър на 27-ми Чепински полк. „Дамите и господата са от най-високия слой на обществото. Дамите са с дълге бели рокли, ветрила и дълги до лактите ръкавици“. Валсът е задължителен.
„Старейшина на бала е Владо поп Манолов със съпругата си Фанка, които с правилни и изщни стъпки повеждат играчите. Ръководител на бала е първият кавалер на града д-р Илия Матакиев. Висок и строен, със сресана назад коса и видимо разделени по средата мустаци, той командва: „Кавалери канят“, „Дами канят“. И носи се вихрено в танца, бият лудо сърцата, руменеят лицата, усмихват се – чак до зори.“
Играчките за елхата
Стъклените украшения са навлезли през 20-те години на ХХ-ти век. Те били много красиви, но и много скъпи. След това коледно дръвче се кичело предимно в домовете на по-заможните българи, останалите поминували със сурвачките и така до началото на социализма.
Подаръците
Обичайният подарък през първата половина на миналия век е книга – роман или томче с поезия, това се приема като изискано. Не по-малко уважавано било и изобразителното изкуство, много художници успявали да продадат творбите си именно преди Рождество Христово.
По време на социализма
Тъй като „религията е опиум за нородите“ Рождество изчезнало от празничния календар, за да бъде заменено от Нова година. Ето как елхата започнала да се натоварва с нов смисъл и вместо да очакват Дядо Коледа и чувалът с подаръците се пренасочва към Дядо Мраз и Снежанка за разкош. Те също пътуват на шейна, теглена от елени и носят подаръци. Така цели 45 години децата в България очакват пристигането на добрия старец на 31 декември.
Освен опашките за банани и портокали покрай Нова година, в страната процъфтява и традицията да се изпращат новогодишни картички. Те обикновено политат към роднините в другия край на страната или непознати съветски другарчета. Хартиените картички не са измислени по време на социализма. Те са завещани още от двадесетте години на миналия век, когато най-напред заможните столичани и хайлайфа на по-големите градове се поздравяват за празниците.
Самите картички от онова време носят миловидни ангелчета и серафимчета, клончета от елхи, а понякога са изгледи от градовете. По време на социализма разнообразието е доста голямо. Освен рисуваните сюжети, върху тях има и снимки на запалени свещички, играчки за елха или зимни пейзажи. И дори да са актуални и днес все по-малко хора изпращат хартиени картички по пощата. Повечето разчитат на социалните мрежи или интернет канали, за да честитят Рождество.
Традицията за празнуване на Рождество се връща веднага след демократичните промени през 1989 г. и съществува до днес.
Големите магазини вече накичиха коледните елхи, все по-често в салоните им звучат и традиционните за случая песнички, а броят им ще се умножава с всеки изминал ден, който ни приближава към Святата нощ. Така че по всяко време от днес нататък можете да направите и своя коледен кът.
Разбира се, ако искате да ползвате своята изкуствена елха. Тя се оказва доста добра инвестиция защото не ѝ капят игличките, а и не зависите от продажбите на живи коледни дръвчета.
