Да почерпят Теодосий, Богдан, Богдана и Богомил
На днешния ден – 11 януари Православната църква почита паметта на преподобни Теодосий Велики. Светецът е първият, направил монашеството популярна форма на живот. Наричан е и „началник на общежитието“.
Родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий – „от Бога даден“ (Богдан). Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път.
В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим. Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град.
След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основана от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която – според преданието – пренощували тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят някога на „родилия се Цар Юдейски“ (Мат. 2:1-12). Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг.
Тук св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост.
През 493 г. бил назначен от йерусалимският патриарх за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на Св. Сава Освещени поверил надзора над пустинниците. Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: „Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!“ Именно тогава Антиохия била разрушена от земетресение. Погребан е във Витлеемската пустиня – там, откъдето започнало монашеството му.
