Днес отбелязваме Деня за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т. нар. Народен съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени в същия ден. Денят за почит на жертвите на комунизма – 1 февруари, се отбелязва в България за 12-а поредна година, след като бе учреден по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Един от най-известните мъже убити без причина, малко след девети септември 1944 г. е журналистът и карикатурист Райко Алексиев. Той е известен с над двадесет псевдонима, с които подписва своите карикатури и политически фейлетони, но в града остава известен като Фра Дяволо.
Роден е на 7.03.1893 г. в Пазарджик в учителско семейство, Те са бежанци от Солун и естетвото на работата им е такова, че често се местят в различни градове. Учи в гимназиите в Сливен и Враца. Следва литература в Софийския университет и посещава курсовете по рисуване в Държавното художествено училище. Участва в Първата световна война. Военните му рисунки са публикувани в сп. „Отечество“. Редактор е на сп. „Людокос“ и „Сълза и смях“, през 1917–1918 – на сп. „Барабан“, от 1919 – на сп. „Българан“. Работи като съставител и оформител на „Хумористична библиотека“ (1918–1919), сътрудничи на в. „Зора“ и др. Член е на дружество „Съвременно изкуство“ и на Дружеството на художниците.
Съпруг е на актрисата Весела Грънчарова (Алексиева), двамата имат трима сина – Радослав, Веселин и Александър (Алекс Алексиев, който почина през 2019 г.)
През 20-те години посещава Германия, Австрия и Италия, където учи живопис. От 1930 участва редовно в изложби – както с карикатури, така и с кавалетни платна. Председател (1936–1937, 1942–1944) на Съюза на дружествата на художниците в България.
Издава и редактира в. „Щурец“ (1932–1944), в който публикуват много от значителните български автори – и леви, и „официални“: Елин Пелин, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев и много други популярни по това време интелектуалци. Арестуван е и измъчван след 9 септември, умира от раните си на 18.11.1944. Посмъртно е осъден от Народния съд. Ето кои са хората, които свидетелстват, че е бил противник на СССР.
Те са били негови колеги, които са можели да оневинят паметта му, вместо това те го обвиняват, че е забранявал да се пускат карикатури в полза на Сталин. Знаейки неприязненото отношение на Крум Кюлявков към Алексиев, съпругата му изпраща писмо до Народния съд, в което пише, че не желае да бъде призоваван писателят Кюлявков, но въпреки това той е призован и дава показания, сочат данните от протоколите по делото в Държавен архив.
Нещо още по-лошо, след като Алексиев е убит след поредица от разпити, Народният съд го осъжда посмъртно, лепвайки петно и върху неговото семейство. Отнемя цялото му движимо и недвижимо имущество в полза на държавата – става дума за вила в Боровец и жилище в София, както и няколко ниви. Иззети са и всички налични пари на семейството, което остава буквално на улицата. През следващите 45 години всички те са били разглеждани като неблагонадежни и не са могли да ползват никакви привилегии от държавата.
Така през март 1945 г., Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Формалният повод за присъдата е карикатура на Алексиев, представяща Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв, както и заради вица, че английският каучук е еластичен, холандският още по-, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.
Най-малкият му син Александър успява да емигрира в САЩ и се завръща за пръв път в България след промените от 10 ноември 1989 г. Алекс Алексиев става съветник на министър-председателя Филип Димитров, припомня БГНЕС. През 1992 г. името му е замесено в бурния политически живот и противопоставянето между БСП и СДС. В края на първото десетилетие на ХХI век Алекс Алексиев окончателно се установи в България. Той правеше анализи за редица медии, имаше критична гледна точка спрямо Русия на Владимир Путин и Турция на Реджеп Ердоган. Алекс Алексиев почина на 28 юли 2019 г.
Той има син роден в САЩ, Ерик Алексиев е на 30 г. Мечтата му е да знае повече за своя род и България.
Осъден заради карикатури
Жертва на острия молив на Райко Алексиев стават водещите български и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Въпреки проблемите с цензурата през втората половина на 30-те години, изданието се радва на голям интерес и по време на Втората световна война достига внушителния тираж от 50 000 бройки.
Макар и да притежава дипломатически паспорт, Алексиев отказва да напусне страната в дните след 9 септември 1944 година. Той смята, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. Самият Фра Дяволо казва:
На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…
Хумористът обаче е подценил човешката злоба и затова не очаква да бъде арестуван по нареждане на садистичния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси.
Сред участниците в мъченията му са и бивши негови сътрудници в „Щурец“, които след това участват в разграбването на конфискуваното му имущество. Свидетелството на сина му Веселин е достатъчно покъртително:
Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на баща ми и с неговите костюми. Казал му: „А бе, бай Круме, ти носиш дрехите на Райко!“ Отговорът бил: „Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него!“.
Същият този Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и показва, че дори и гениите не са защитени срещу най-ниските човешки страсти.
В социалистическия период един от най-реномираните хумористи и карикатуристи остава на практика непознат за широката аудитория, а дори и името му да се споменава в специализирани издания, то винаги е придружено с пропагандни клишета за неговите „реакционни позиции“ и „шовинистично-патриотарската и промонархическата насока“ на вестник „Щурец“ в годините на Втората световна война.
За наградата на името на Райко Алексиев
Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ е учредена през 2002 г. от община Пазарджик и се връчва за цялостно литературно творчество. Носители на наградата до момента са: Марко Ганчев, Радой Ралин, Йордан Попов, Васил Сотиров, Михаил Вешим, Мирон Иванов (посмъртно), Георги Мишев, Георги К. Спасов и Румен Белчев, Алек Попов. Носителите на наградата и наградите от съпътстващия конкурс са определени от комисия в състав: Проф. Светлозар Игов, Ивайла Александрова, Митко Новков, Иван Есенски и Леон Бабачев.
