Кметът на Пазарджик Петър Куленски и зам.-областният управител Стефан Димитров уважиха поканата на собствениците на шато „Беса Валей“ край Огняново и се включиха в ритуалното зарязване на лозите в комплекса. Градоначалникът и зам.-губернаторът пожелаха на производителите богата реколта и голяма печалба, а на участниците в тържеството да са здрави и успешни в начинанията си.
Празникът на виното изведе днес от градовете и селата и множество жители на областта. По традиция на 14 февруари започва първата резитба на лозовите насаждения. Трифон Зарезан (Трифоновден, Ден на лозаря) се празнува не само от лозарите, но и от соколарите, градинарите и кръчмарите на на днешната дата по стар стил. Празникът се нарича още Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Имен ден празнуват Трифон, Рачо, Лозан, Лозана, Лозена, Гроздан, Гроздьо, Гроздана.
„Беса Валей“
Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр. бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той изправя на съд всички по-тачени християни и след като отказват да се отрекат от вярата си загиват мъченически, вкл. и Св. Трифон.
Традиции по български
На този ден обичаят е да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Още в ранни зори спонката на дома става, за да приготви прясна пита. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Вари се и кокошка, която се препича на саджак.
В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“.
Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
