Първообразът на „Биляна платно белеше…“ е спасен от братя Миладинови
Легенда за тайната любов на Цар Самуил и раждането на народната песен „Биляна платно белеше“.
“Биляна платно белеше
на Охридските извори.
оздоле идат винари,
винари белограгяни.“
Така започва една от най-красивите народни песни, събрани от братя Миладинови, превърнала се в емблема за Охрид и македонския край. Зад песента обаче има една легенда, която се разказва в Охрид и до днес.
Предание, възкресено в трилогията на Димитър Талев “Самуил“, разказва историята на един достоен български владетел, който се влюбва в обикновено момиче. Но любовта им не е щастлива и девойката плаща с живота си за това. Позовавайки се на реални исторически източници, знаменития български писател възкресява средновековната легенда за Самуил и голямата любов на живота му Биляна.
Дълги години българският цар Самуил живее със съпругата си Агата. Семейството живее в сговор и почит, но гордата гъркиня дори и царица трудно приема, че е омъжена за български монарх. Владетелят е баща на три деца – Гаврил Радомир, Теодора Косара и Мирослава. Но въпреки че привидно има всичко – потомство, знатна съпруга и куп военни победи, владетелят е уморен и нещастен.
Веднъж докато обикаля Охрид, Самуил среща красиво момиче край изворите – Биляна. Тя е дъщеря на богомил и е невероятно красива. Владетелят се влюбва в нея, а тя отвръща на чувствата му. Намерил сродна душа той бързо е погълнат от силните чувства с тази непозната и започва да пренебрегва случващото се в двореца му.
Самуил и Биляна се влюбват все по-силно. Тайните срещи край изворите вече не са достатъчни на българския цар. Владетелят взема решение – ще се разведе с гръцката царица и ще направи красивото македонско девойче своя съпруга. Построява ѝ къща край Охрид, посещава я редовно и подготвя почвата за новата си булка.
Братята на Агата обаче научават за тайната му любов, а ревнивата царица взима решение да отстрани съперницата си, преди да е свалила короната от главата ѝ. Биляна е открита и ранена опасно, но не и смъртоносно. Според легендите девойката не искала любимият й да я вижда в този безпомощен вид и се скрила в една пещера край планината Галичица, където му ражда син – Давид. Детето расте силно и здраво, но майка му от ден на ден гасне заради раната, която така и не се излекува.
Научил, че съпругата му се опитала да убие Биляна, Самуил побеснява. Той започва да търси изгубената си любов, онази, която е направила щастливи късните години от живота му. И я открива в една пещера.
Биляна е ужасена от срещата им, но той я уверява, че нито раните, нито изгубената ѝ красота са способни да угасят пламъка на любовта в сърцето му. За нещастие срещата им е последна. Изтощена, умираща от отровата и от тежките условия, в които се крие, Биляна умира в прегръдките на своя любим, оставяйки му само синът им. Легендата, разказва, че пъстървата в езерото край Охрид се сдобила със своите петна от сълзите, които владетелят проливал по мъртвата си любима.
Самуил не забравил Биляна, а изворите, които пълнят езерото нарекъл на нея – “Билянини извори“.
Столетия по-късно, точно тук се ражда и песента “Биляна платно белеше“. Дали е спомен за онази любов, която двамата споделят, или разказва за друга драматична връзка само историята знае. Но легендите са живи и до днес. А понякога, през есента, когато мъглата падне край изворите на езерото, туристите се кълнат, че в мъглата късно вечер се виждат два силуета – на мъж с меч и плащ, и момиче, които стоят край водата…“
Картина на Васил Горанов по този сюжет
Истината за песента
„Биляна платно белеше“ е българска народна песен от Македония. Известна е в различни ранни варианти на текста и мелодията, най-ранните от които са издадени от братя Миладинови през 1861 година. Популярният днес вариант е записван от известни изпълнители, като Костадин Гугов, Любка рондова, Николай Славеев, Васка Илиева, Тоше Проески, Илия Луков, Николина Чакардъкова. Много близък сюжет, но напълно различна мелодия, има записваната от Гюрга Пинджурова песен „Тоца бели бело платно“. Мелодията на песента е използвана за сегмент от композицията „Седем симфонични български танца“ на Панчо Владигеров.
Родната къща на братя Миладинови в Струга, сн: Златко Менкиноски
Най-ранната известна версия на песента е включена в сборника на братя Миладинови „Български народни песни“, издаден през 1861 г., и има следния текст:
- Любика платно белеше
- покрай белего Вардара,
- ми помина’е винари,
- винари вино носе’е;
- Любика лепо говорит:
- „Винари, лепи вардари!
- Не прашете ми платното,
- оти йе платно даровно.“
- „Любико, бела бугарко!
- Аль сакаш вино, ракиа?“
- „Винари, бели вардари!
- Яс нейкюм вино, ракиа,
- тук сакам бело винарче,
- що одит напрет прет коньи
- со цървениот джамадан.“
През 1924 г. Панчо Михайлов публикува в сборника „Български народни песни от Македония“ два варианта на песента под заглавие „Мома и винари“ – песните с номера 84 и 85; първият вариант е и с началните ноти.
- Мома и винари. I.
- Лиляна платно белеше, край Вардарските извори,
- Оздоле идат винари, винари бели грагяни:
- „Винари бели грагяни, по край карайте кервано,
- По край карайте кервано, да не ми платно згазите,
- Да не ми платно згазите, платното ми е даровно,
- Платното ми е даровно, за свекър и за свекърва!“
- „Ако ти платно згазиме, сос вино ке го платиме,
- Сос вино ке го платиме и бела люта ракия!“
- „Лиляна вино не пие, ни бела люта ракия!
- Не ви го сакам виното, ни бела люта ракия.
- Само си сакам момчето, момчето кираджичето,
- Що води керванот напред, що носи фесче над око,
- Що носи фесче над око и гледа мене под око!“
- Кервано думат Лиляни: „Младото ни е свършено,
- За него носим виното и бела люта ракия!“
- Мома и винари. II.
- Димка бели бело платно,
- Там го бели на реката,
- На реката на лаката,
- Поминаа кираджии,
- Кираджии винаджии,
- Проговарят винаджии:
- „Дай ни, Димко, от платното!“
- Я Димка им проговаря:
- „Ке ви дадам от платното,
- А ви нейкю от виното;
- Я ви сакам най-малото,
- Най-малото кираджиче!“
- Проговарят кираджии:
- „Мори Димко, бела Димко,
- Оно ни е углавено!“
- Отговаря бела Димка:
- „Ако ви е углавено,
- Здраво живо да си ойде;
- Ако ли мене лажете,
- Живо здраво да не ойде!“
- Па не било углавено,
- Па на пат се е поболело.
- Дури дома е отишло,
- Отишло е и умрело.
И песента, която сме чували всички.
Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни.
Винари, белограгяни,
кротко терайте карванот,
да не ми платно сгазите,
платното ми е даровно
за свекор и за свекърва.
Биляно, моме убава,
ако ти платното сгазиме,
со вино ке го платиме,
и бела лута ракия.
Винари, белограгяни,
Не ви го сакам виното,
тук ви го сакам момчето,
шо напред тера карвано,
турило фесче над око
и мене гледа под око.
-Биляно, моме убава,
момчето ни е свършено,
за него вино носиме
в недела ке го жениме.
