Предлагам на вниманието Ви кандидатурата на проф.дфн Тодор Георгиев Балкански за удостояването му (post mortem) със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината”.
Считам, че по отношение кандидатурата на проф.дфн Тодор Балкански са изпълнени изискванията на чл.55, т.1 и т.5 от Наредба за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, приета м.07.2007г. от Общински съвет Пазарджик, поради което предлагам същият да бъде удостоен със званието „почетен гражданин на град Пазарджик и общината”.
Проф.дфн Тодор Балкански приживе не е бил осъждан за престъпления от общ и частен характер, а приносът му към развитието на езикознанието като наука в Република България е повече от съществен, отделно от това проф.дфн Тодор Балкански има съществен принос и към утвърждаването на град Пазарджик като средище на науката и културата, а в допълнение научните му трудове в направленията на езикознанието „Езикова археология” и „Оономастична просопография” са от огромна обществена значимост за развитието на езикознанието като наука, не само в национален, но и в световен мащаб.
Несъмнено проф.дфн Тодор Георгиев Балкански е емблематична личност за Пазарджик и Пазарджишкото краище. Роден на 25.11.1944г. в село Сарая, в семейството на индустриалец – потомък на легендарния Вълчан войвода, репресиран след установяването на „народната власт”, а по майчина линия кръвно свързан с легендарния българин от възраждането Кочо Честименски.
Проф. Тодор Балкански е завършил висшето си образование във Великотърновския университет, след което гради научна кариера – аспирантура и докторантура в БАН.
Проф.дфн Тодор Балкански е първият дипломиран български ономаст, а дисертационните му трудове са фундаментални в езикознанието7 „Омоними в българския език, получени по словообразувателен път“(1979) – кандидатска и „Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия“ Ономастика. Проспографии“(1996) – докторска. Счита себе си за ученик на осетинския учен – ираниста проф.Василий Абаев в езиковата археология, а в българското езикознание създава две нови течения: ономастична просопография и езикова археология. Дълги години завежда секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН.
Проф.дфн Тодор Балкански създава школа от свои ученици – престижни учени езикови археолози, между които са проф.дфн Мариана Парзулова, проф. Кирил Цанков, проф. Нено Неделчев, доцентите Николай Кутрев, Васил Кондов, Неда Павлова, Димитър Маринов.
Той е учител на повече от десетина забележителни млади учени от България и чужбина, които блестящо защитават дисертации под негово ръководство: д-р Даниела Андрей от Румъния, д-р Никола Кутрев от Молдова, д-р Алла Войникова от Украйна, д-р Цанка Константинова, д-р Мариана Белнейска, ст.н.с. II ст. Неда Павлова, д-р Маргарита Братанова.
Следвайки заветите на своя учител в езикознанието – забележителния български учен – езиковед акад.Иван Дуриданов, проф.дфн Тодор Балкански оставя дълбока диря в българското езикознание – завещава огромно творчество: публикувани над 450 статии и студии, издадени над 40 монографии, трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации на водещи български и чуждестранни учени.
Много от научните трудо на проф.дфн Тодор Балкански се намират в Библиотеката на Конгреса на САЩ и Руската национална библиотека. Тук следва да бъде отбелязан малко известният факт, че методологията, утвърдена от проф.дфн Тодор Балкански в езиковата археология, е послужила като отправна точка на американски учени-езиковеди, за възстановяване имената на индианските племена в САЩ. Научното му творчество е посветено на изследвания на езика на „външните” българи и остатъците от езика на булгарите – кримските, задкарпатските, трансилванските, както и на следите от дунавските и епирските власи в българската езикова територия, на присъствието на черкезите и арменците по българските земи и съприкосновението на езика им с българския.
В просопографските му изследвания забележителни са ономастичните просопографии, посветени на забравени легендарни личности като: „Михаил от Потука(Х-ХIвек). Ономастична просопография”, посветена на Свети Михаил воин от Потука, наречен в агионимията и „Св.Михаил Български”, „Осман Нури ефенди. Големият помак на българите. Ономастична просопография”, посветена на спасителят на Пещера при погромите след Априлското въстание и първият Главен мюфтия на Свободна България, „Методи Шаторов между македонизма и българизма. Просопография на стариот бугарин”, посветена на Методи Шаторов, роден в Прилеп, легендарен деятел на БРП(к), участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Партизански отряд „Панайот Волов“ и командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия. Впрочем, последната издадена приживе книга от проф.дфн Тодор Балкански е просопографията на неговия сродник – Кочо Честименски: „Кочо Честименски или Силната като любовта смърт на българина”, ономастична просопография.”.
Изследванията му посветени на Пазарджик и Пазарджишкото краище са множество и фундаментални: „Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология. Имена. Основаване. Основатели.”; „Местните имена в Пазарджишко”; „Местните имена на Чепинското краище(Велинградско)”; „Един известен Пазарджичанин на Българите. Книга за новото българско ктиторство и за забравените поборници”; „Партизанският терор и вортоломеевите нощи в Пазарджишкото краище” ; „Местните имена от Пещерското краище” и др.
Приживе проф.дфн Тодор Балкански е член на множество СНЦ, в които се откроява ярката му фигура и оставя следа в културния и интелектуален свят на Пазарджик и пазарджишкото краище – Ротари клуб Пазарджик – Бесапара, дружеството на писателите в Пазарджик, „Национално движение Памет за 1913”.
Пазарджичани помнят самоиронията на проф.дфн Тодор Балкански, който наричаше себе си „феодален старец”, по определението на един бивш министър на финансите, но продължи да твори напук на отстраняването си от БАН в своята „специална академия на науките” в село Сарая.
С неподправено чувство за хумор, проф.дфн Тодор Балкански споделяше с приятелите си, че дължи изследване на собственото си име, в резултат на което даде научна обосновка на произхода на името Тодор, в книгата си „Тодорът на българите”. В предговора четем думите на проф.дфн Тодор Балкански: ”Генеративът Тодорът е избран съзнателно, за да представи името от Земята на черните Булгари към Дунавска България. Името Тодор е единственото, донесено от Булгарите в нашата земя, което е останало непроменено до днес. След етнонима Българи е и втората най-сигурна връзка на Българите с народа на Булгарите. Навсякъде, където има Българи, има и Тодор. И обратното: където има Тодор, но вече няма българи, това обстоятелство най-често свидетелства за тяхното българско име. И така – вече повече от 1300 години.”
Проф. Балкански почина внезапно на 27.11.2020г., само два дни, след като навърши 76 години, оставяйки огромна празнина в науката „езикова археология”.
Следва да имаме предвид, че няма пречка проф. Тодор Георгиев Балкански да бъде удостоен post mortem със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината”, тъй като подобна традиция има утвърдена от години в Общински съвет пазарджик. Така например Общински съвет Пазарджик удостоява post mortem със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината” Константин Величков през 1967г., Георги Машев през 1968г., проф.Иван Батаклиев и Никола Фурнаджиев през 1973г., Райко Алексиев, Ованес Съвъджиян, Теодор Траянов и Димитър Бояджиев през 2001г., Станислав Доспевски и Димитър казаков-Нерон през 2002г., д-р Илия Матакиев през 2007г.
Няма съмнение, че проф.дфн Тодор Балкански е учен от огромна величина с принос към българското езикознание, създавайки две нови течения в науката: ономастична просопография и езикова археология, с безспорен принос и в световното езикознание, предвид обстоятелството, че трудовете му са цитирани над 500 пъти в най-престижни публикации на водещи български и чуждестранни учени, с което проф.дфн Тодор Балкански допринася за повишаване имиджа на град Пазарджик и община Пазарджик, като средище на интелектуалци, което достатъчно основание проф.дфн Тодор Балкански да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината”.
В подкрепа на изложеното, представям доклад, изнесен от проф.дфн Мариана Парзулова, пред Филологическата секция на Съюза на учените в София на 20.04.2011г., част от школата на проф.дфн Тодор Балкански.
С уважение:
Атанас Шопов,
Председател на ПК ФБЕПФМСИП
