Текст и снимки: Исторически музей – Велинград
Изложбата е една от инициативите на музейния екип, с които през 2024г. отбелязваме 115 години музейно дело в Чепинския край.
Географски погледнато районът на изследване, представен в изложбата най-общо обхваща Чепинската котловина и заобикалящите я високи дялове на Западните Родопи. Такива са Баташка планина (с поддяла и Сюткя) на юг и изток, Велийшко-Виденишкия дял от запад, и югозапад, Алабак и Къркария от север и североизток. Всички те оформят една значителна високопланинска територия с разнообразни природни дадености и климатични характеристики. Въпреки, че високите билни части достигат и дори на места надминават 2000 м н.м.р. на тази територия има подходящи условия за живот и развитие още от най-дълбока древност като започнем с неолита и стигнем до днешно време.
В богатата фото-документална част на изложбата са представени 30 от най-значимите археологически обекти и находки, които дават една обща представа за бита, културата и духовния живот на хората обитавали този край на планината.
От неолита, през късната бронзова и ранната желязна епоха когато по планинските върхове възникват първите скални и скално-изсечени светилища, които в определен момент играят и роля на обединяващо звено в духовния и политически живот на населението, което ги посещава. През ранната желязна епоха се появяват и наченките на държавно-образователни процеси, което намира своето изражение в появата на градежи по някои от свещените места и изграждането на първите укрепени места в които местните владетели са утвърждавали своята воля. Най-голям разцвет района на Чепинско преживява през късната желязна епоха, когато възникват множество укрепени кули, големи и по-малки светилища, а цялата територия става център на разпространение на специфична за този край богато орнаментирана керамика наречена още „тракийска култова керамика“ или керамика „тип Цепина”.
Изобилието от разнообразни рудни находища и на други суровини, които предлага планината, а също и на многобройни водоизточници, малки и средни по размер планински реки с риба, на хълмисти части и високопланински терени подходящи за сезонни (трансхуманно животновъдство) и дори целогодишни пасища, голямо количество гори пълни с дивеч и още ред други фактори, способстват за създаването на гъста селищна мрежа и за развитието на икономиката и социално-политическите процеси в тази територия. За момента е установено наличието на поне две рудни находища свързани с различни исторически периоди, които все още се уточняват от изследователите. Това са среброносното находище на вр. Сребрен (община Велинград) и златоносното рудното находище около вр. Писани скали (Община Велинград). Археологическите проучвания дават данни за наличие на характерни за древния рудодобив съоръжения (линейни структури от рупи, отвали, галерии и т.н.), свързани с античния рудодобив на траките беси. Регистрирани са селища от късната желязна епоха и римския период във близост до рудните находища, както и на големи некрополи като този в м. Манастира (в подстъпите към вр. Сютка), разположени на голяма надморска височина. Това показва, че планината е компактно населена през тези периоди. На тези високопланински обекти са открити голям брой фрагменти от керамика на ръка от късната желязна епоха и римска керамика на колело, но липсва, за сега, характерната за този район на Родопите керамика с украса „тип Цепина“.
В изложбата са представени и най-значимите археологически обекти и находки от епохата на Средновековието.
Представено е богатото археологическо наследство на региона, културните ценности, които ИМ-Велинград съхранява в археологическия си фонд, засвидетелствано е заслуженото уважение и почит към труда на десетките му изследователи – археолози проучвали и проучващи тайните на планината Родопи, защото този район е бил и продължава да бъде в полето на интересите на много учени, изучаващи древното минало на тези земи. С проучването на старините от Чепинско и Северозападните Родопи свързват живота и труда си много изследователи, проучватели на миналото и археолози. По тази причина те също са част от този разказ, защото без техния упорит труд нямаше сега да може да научим кои са били древните обитатели на този край и какъв е бил техния живот. С признание да споменем имената на Стефан Захариев и неговото „Описание на Татар-Пазарджишката кааза“, босненския археолог и фолклорист Стефан Веркович, направил първите финансирани от Българската държава разкопки на крепостта Цепина, проф. Иван Батаклиев, написал най-пълната и подробна история на Чепинския край, археолозите Димитър Цончев, Недялка Гиздова, Йорданка Чангова, Мечислав Домарадски, Величка Мацанова, Анета Шопова, Костадин Кисьов, Даниела Катинчарова, Асен Салкин, Диана Гергова и много други.
Автор на тематико – експозиционния план на тази съдържателна и богата на познание изложба е музейният археолог д-р Димитър Байраков, а реализацията и е дело на целия музеен екип.
Екипът на ИМ- Велинград изказва благодарност към велинградската фирма „Стела 97“ с управител г-жа Стела Василева. Изработените от тях професионално нови музейни витрини, дадоха възможност не само да се обнови изложбената зала, а и да се постигне цялостна естетическа визия на изложбата. Благодарност и към Рекламна агенция „СПЕКТЪР ДИЗАЙН“ – Велинград в лицето на г-жа Ваня Славова, изработили 18-те табла, представящи фото-документалната част на изложбата.
Специална благодарност отправяме към доц. д-р Юлия Цветкова-ръководител катедра по Стара история, тракология и средновековна история при Софийски университет, както и ръководител на проекта „Древна Тракия в цифри“, финансиран от ФНИ, № КП-06-Н50/3 от 2020г., която в момента ни помага в изпълнението на една много важна музейна задача – дигитално заснемане на движими културни ценности от Нумизматичната сбирка на музея. А след откриването на изложбата доц. д-р Цветкова демонстрира пред учениците от ПГИТ „Алеко Константинов“-Велинград и гостите на събитието как става дигиталното документиране на монети и дребни предмети от музейните колекции по най- съвременен начин.
