Отношенията между управляващи и управлявани, не могат да имат за посредник парите. В днешното модерно общество, което изисква професионализъм във всяка една дейност, политиката не може да бъде сведена до професия, защото една дефиниция за нея гласи: „Професията е дейност срещу заплащане”.
От тук и основната ми теза е, че по своята същина и с оглед на това, че парите не са посредник между управляващи и управлявани, политиците не могат да извършват дейност срещу заплащане. Казвам просто и ясно – политиката е на първо място призвание. Обществото осигурява средства, за да могат политиците да извършват своята работа, а не за да се намесват в отношения на заплащане като посредници.
Отбелязвам това, защото тук се откроява същината на политиката, а в тази същина се намира полето на социалните ценности.
И техният център е справедливостта. Справедливостта е осевата ценност на политическата дейност. В различните политически ориентации, да употребим не много чистия термин политически идеологии, справедливостта се разбира по различен начин.
Политическият деец изразява и представлява функциониращите в обществото ценности. А сериозният политик се изправя неизбежно пред тежки дилеми. В модерното демократично общество, каквото сме така или иначе и ние, се признава разнородността на функциониращите ценности.
Това е фундаменталната отлика на демократичните свободни общества от тоталитарните общества на несвободата. Трудността, пред която се изправя политикът е: как да се отстояват социални ценности и кои ценности да прилагаме с оглед интеграцията на обществото.
Защото от няколко години ни се предлагат и налагат квазиценности, които водят до опасна дезинтеграция на обществото, и нека не звучи пресилено, до тежка криза и катастрофа. Чуйте ме и ме разберете – голямата вина е в нас, защото една малка част от нас избират да ни управляват квазиполитици, а ние, подавящото мнозинство, ходим за гъби.
Упадъкът на ценностите и неспазването на обществените норми води до повсеместно равнодушие, до отказ да се вижда смисъла. А характерът на политическите отношения е такъв, че доверието е основата на всички основи.
Ако продължаваме да разпластяваме политическия живот, на всяка крачка сме изправени пред някаква обща ценност. Нужно е ценностите да се въплъщават. Ценност, която не се въплъщава, е празен звук. Въплътената ценност се нарича благо. А всички блага са свързване на реалните неща с ценностите. Политика, която води до блага за обществото и до повече блага за индивида, е успешна дейност. Благодарение на такава политика прокламираните ценности се превръщат в жизнени факти и политиката реализира своя траен смисъл.
Защо си позволих да привлека вниманието ви с тези мои размишления?
Като българка и от тежестта на годините и патилата си, прецених, че е време и си давам този шанс. С надеждата да бъда правилно разбрана. Има и конкретика в ситуацията като повод. Затова използвам възможността да призова сегашните управници, неприемащи ценностите, морала и политиките на номиниралите ги и избрали ги групи от нас, да поемат своето морално право и да подадат заявления за напускане на заеманите постове, защото противното означава директна кражба на доверие и гласове, които не са техни.
Да започват сега тази борба бивши министри, областни управители и кметове е неразбираемо за нас. Бих им предложила да добявят в най-добрата си управленска програма борба за мир в света и ликвидиране на глада. А най-добре да напуснат веднага не само управлението, но и самата Република България.
Десислава Костадинова,
Водач на листата на ПК „Граждански блок”, подкрепете я с № 17 в интегралната бюлетина.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
