Почти в центъра на остров Сицилия, далеч от морските брегове през трети век се построява красивата римска вила известна днес като Вила романа дел Казале. Тя се намира на около 4-5 километра от Пиаца Армерина, усамотена и удивителна. В нея са съхранени най-изящните римски мозайки в света – огромни по площ и почти непокътнати истински цветни разкази от камък. Това художествено чудо е разположено в 50 стаи и е един от петте обекта в Сицилия, обявени през 1997 г. от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.
Не всеки харесва мозайки, но дори и най-скептичните посетители не могат да останат безразлични към Вила Романа дел Казале. Вилата е покрита с навеси от ламарина и полиетилен, които предпазват мозайките, но едновременно с това дават обща представа за изгледа на някогашната постройка.
Произходът на вилата не е ясен. Изследователите все още спорят за точната ѝ възраст и кой е първият ѝ собственик. Сегашната постройка датира от края на III и началото на IV век, но е издигната върху много по-скромно жилище от II век.
Повечето изследователи вярват, че вилата е предназначена за ловно имение, тъй като като голяма част от мозайките представляват ловни сцени. Вилата и днес е обградена от гъсти гори, в които в миналото може би е гъмжало от животни.
Мащабът на вилата също подсказва, кой може да е бил неин собственик, тъй като като само две частни римски постройки от тази епоха могат да ѝ съперничат по великолепие: вилата на Адриан от II век в Тиволи (на 30-тина км от Рим) и дворецът на император Диоклециан от същия период в Сплит, Хърватия.
Само човек с огромно богатство и високо обществено положение би могъл да си позволи подобна огромна и толкова украсена сграда.
Това са предполагаемите изгледи на двата входа на вилата, освен това тя е имала и два собствени аквадукта за доставка на прясна изворна вода.
Затова повечето учени са убедени, че вилата е принадлежала на съимператора на Диоклециан Максимилиан, с когото двамата управляват съвместно през периода 286–305 г.
Диоклециан си дава сметка, че Римската империя е необятна, за да бъде управлявана успешно само от един владетел – факт, който накрая води до разделянето ѝ на Западна и Източна (Византия). Местоположението на вилата вероятно също подсказва това деление – тя е построена далеч от неспокойния по това време Рим и съвсем близо до Северна Африка – едно от владенията на Максимиан в разделената империя. По море до съседния континент има не повече от 160 километра.
Датирането на вилата може да се определи и през призмата на изкуството, тъй като само след няколко години империята под ръководството на император Константин ще приеме християнството, а възможните позволени теми и образи в изкуството ще станат главно религиозни.
Едно от многото достойнства на мозайките е разгулният им езически дух и пъстрото разнообразие от сюжети. Тук са онагледени всички видове удоволствия и делнични занимания – от танците, любовните наслади и масажа до лова, физическите упражнения и детските игри. Само няколко десетилетия по-късно нито едно от изображенията не би било позволено или поне не е в такъв вид, в какъвто ги откриваме днес.
Съвсем ограничен брой открити в наши дни мозайки отпреди или след този период (и много малко творби, принадлежащи на по-късните италиански майстори, дори до появата на Джото през XIII в.) се отличават с толкова богат натурализъм, съчетан с подобна изтънченост, интимност, чувственост и неподправена радост от живота.
Предполага се, че мозайките са дело на северноафриканските творци. Открийте във вилата мозайки са многоцветни и най-вероятно са изработени по рисунки на древногръцки художници. Римските образци винаги са с по-прост черно-бял рисунък. Същевременно монохромният им фон подсказва ранното смесване на две от водещите традиции в това изкуство.
За да се види цялата пищност на мозайките посетителите са качени на специални платформи на нивото на покрива и имат възможност да видят от тази височина и големината на стаите, както и останалите по някои от стените на помещенията стенописи, които са допълвали пищността на вилата.
Много образци на късно античното и раннохристиянското изкуство са загубени безвъзвратно по време на т.нар. Тъмни векове. Мозайките във Вила Романа дел Казале обаче са имали по-щастлива съдба заради уважителното отношение на следващите собственици на вилата, но и защото са били погребани от свлачище през XII в.
Мястото е преоткрито едва през 1761 г., но почти не е проучвано дори до 50-те години на ХХ в. Помещенията за робите и някои други части от постройката все още не са разкрити. Вилата се простира на голяма площ – само мозайките са с площ 3500 кв.м, пръснати на 40 места.
Когато човек обича руините на вилата, е трудно да придобие пълна представа за оригиналния ѝ вид, ако не гледа схемата на постройките. Няма как обаче да не се оцени най-голямата ѝ забележителност – мозайките.
Някои от тях са в пространството, до които посетителите нямат достъп, но има достатъчно указателни табели на италиански и английски език с описания на сцените и помещенията.
Дори и ако посетителят не познава всяка конкретна история, която те изобразяват, сцените са толкова живи, че говорят сами за себе си.
Например тази мозайка, която се намира в коридора между няколкото бани във вилата. Според специалисти това е съпругата на собственика на вилата и двете им деца, те са придружени от двама роби, които носят със себе си принадлежностите им за баня.
Вилата в сегашния си вид се състои от няколко основни крила, всяко от които има редица по-малки стаи, свързани помежду си с врати, коридори и вътрешни дворове.
Основните ѝ елементи са термите (или баните – отляво на алеята, по която се стига до външния вход към разкопките), перистилът (централният двор), обграден с колонада, където са посрещали новодошлите и в чиито горни стаи са били настанявани гостите, помещенията за прислугата и кухните (от лявата, северна страна на перистила); основната жилищна част, включително триклиниума (трапезарията) от южната страна на перистила; и Амбулаторио, или алеята по продължение на източната страна на перистила.
Големият свързващ коридор е основната забележителност във вилата. В него се намира царственото мозаечно платно „Големият лов“ – каменен килим с дължина 59 м, който изобразява преследването и залавянето на диви сухоземни и морски животни, някои от които са били пращани в римския Колизеум за гладиаторските игри.
Смайващо със своята индивидуалност и жизненост, това море от цветове изобилства с изображения на хора, тигри, слонове, щрауси, антилопи, глигани, пантери и дори северноафрикански лъвове – вид, който древноримските ловци напълно са изтребили.
В центъра, близо до стълбите, има изобразена фигура с червено наметало, обградена от стражи, за което се смята, че е Максимилиан.
Всички мозайки са интересни, но няколко от тях са ключови: едните са в Залата на малкия лов, или Sala della Piccola Caccia, където са изобразени възлови моменти от един любим ден, включително угощение под открито небе.
Другите са зала изобразяваща римски хиподрум (пресъздаващ до голяма степен вида на истинския Циркус Максимус в Рим) и състезание с колесници.
Изключителните мозайки в триклиниума изобразяват подвизите на Херкулес и спокойно съперничат на „Големият лов“.
Прочута е и т.нар. Scena Erotica – мозаечно изображение на целуваща се двойка, както и Сала деле Диечи Рагаце (Залата на десетте момичета) в югоизточния край на перистила, в която са изобразени десет гимнастически, облечени, както изглеждат на пръв поглед, в бикини – близо 1700 г преди те да бъдат „измислени“.
В действителност обаче най-вероятно те са показани по бельо, което се използва и като гимнастически екип.
Интересна е и „Детската градина“ (Vestibolo del Piccolo Circo) – мозайките в нея изобразяват деца в малки колела, теглени от птички, както и кубикулът на децата-ловци (Cubicolo dei Fanciulli Cacciatori), където децата гонят и са гонени от патици и заек.
