Изглед от с. Куртово Конаре, Пловдивско, 1935 г.
От исторически източници е ясно, че селото е образувано през 1760 г. от сливането на двете съставни села – Куртово и Конаре.
Куртово Конаре е прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. Той внася първи семената на чушките и доматите у нас. В селото се отглеждат се първите фъстъци на родна земя, първите райски ябълки. През 1896 г., пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България благодарение на същия Александър Димитров.Така например, смята се, че и семето на розовият домат е внесено през 30-те години на 20 век от градинари в резиденция” Кричим”.
От средата на 30-те години, Куртово Конаре е едно от местата, в които екипът на акад. Христо Даскалов е работил на терен. През 1932 г. акад. Хр. Даскалов е назначен за директор на Опитната станция по зеленчукопроизводство и оризарство в Пловдив (сега – Институт по зеленчукови култури “Марица”), където работи в продължение на 15 години – до 1946 г. През този период той се посвещава основно на зеленчукопроизводството, генетиката и селекцията, и постига най-забележителните си научни постижения. В екипа на акад. Даскалов, като гл. асистент в онези години, е работил и проф. Милко Йорданов, който си спомня за розовите домати в Куртово Конаре. Известен като доайенът в селекцията на домати, на по-късен етап – 60-те години, отново работи на терен и в Куртово Конаре, откъдето събира семена от розовия домат. „Имахме розов едър домат, който се пазеше в генната банка на Института по генетични ресурси в Садово“, разказва той.
Розовият домат присъства и в спомените на най-възрастните жители на Куртово Конаре и се предава от поколение на поколение.
В селото в началото на ХХ век е имало над 100 стари местни сорта плодове и зеленчуци. След колективизацията и насилственото вливане в ТКЗС, интересът към старите местни сортове спадау някои от тях са загубени базвъзвратно, а други са оцеляли като наследствени – т.е. в малки количества са отглеждани от различни семейства в дворните градини.
Снимка: Николай Беловеждов
В землището на Куртово Конаре се намира двореца „Кричим”- едно от любимите места на Цар Борис III и неговото семейство. През 1937 г. царица Йоанна дарява на селото първата селска детска градина.
С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център – Читалище ”Любен Каравелов”. То е основано на 28 септември 1897 г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.
Куртово Конаре в години и събития:
• 1760 г. – Образуване на Куртово Конаре от съставните селца Куртово и Конаре.
• 1848 г. – Построена е черквата „Св. Атанас”.
• 1851 г. – Открито е първото килийно училище
• 1880 г. – Построено е училище „Кирил и Методий” в черковния двор.
• През 1884 г. в училището имало четири отделения и два прогимназиални класа, първи и втори клас. В края на учебната година учениците държали изпит. Целта на изпитите била да се види каква подготовка е дал учи¬телят на своите възпитаници. Във в. „Народен глас”, брой 48 от 30 юни 1884 г. пише следното за изпитите. Цитирам го изцяло: „Пишат ни от Куртово Конаре от 8 юни следващото за изпитите: „Куртово Конаре, което досега е твърде малко познато между дру¬гите села, днес се гордее с второкласното си училище. Изпитът му се отвори на 19-ти миналия месец, в събота заранта, с молитва и пеене и се изпитаха І, ІІ и някои предмети от III отделение. Сутринта, в неделя, след отпуск на църквата учениците захванаха да пеят в училището и човеците, които бяха дошли в църква¬та, се качиха в училището и изпитът се започна от III отделение и се свърши с IV, а на утрото (св. Константин и Елена) останаха І и ІІ клас, за които с нетърпение очаквахме да чуем техните отговори. Сутринта, както обикновено, се започна изпитът от 12 ч. по турски и се свърши в 9 часа вечерта. Отговорите почти на всички учени¬ци бяха доста добри и ясни и най-главното впечатление, което ми направиха, бе свободното декламиране на учениците от I и ІІ клас, които с избраните си слова и стихотворения ме правеха поняко¬га цял да изтръпвам. С една реч, успехите на учениците, на училищното настоятелство и учителите са големи. Как да не се радва човек! Как да не завижда на едно такова добре уредено училище, според куртовската община. Браво! Браво на конарци, че разбират учението и оценяват, че то е единственото средство, което ще ни отвори очите и ще ни направи достойни синове на отечеството ни. Дано от тях да вземат пример и някои от съседните села за подобно стремление”.. През 1928 г. било построено новото училище „Кирил и Методий” със средства от общината, както и такива, отпуснати за подпомагане на населението след станалото земетресение в Южна България. Училището било на един етаж, с 8 класни стаи, които пак се оказа¬ли недостатъчни и две отделения останали да учат в Общинската палата. Наред с учебната си работа, учителите провеждали извънкласна работа. В училището били организирани ученически дружества – ученически младежки червен кръст, въздържателно дружество – които развивали добра дейност.
• 1892 г. поп Георги Симеонов, заедно със свещеничеството се занимавал и със земеделие, на първата българска изложба в Пловдив получил златен медал. Направил дарак за влачене на вълна и тепавица, а в двора си – и содо-лимонадена работилница, една от първите в този край. Всички машини за работилницата и шишетата за лимонада (с надпис „Братя Попови”) били внесени от Англия. Двамата му синове, Христо и Симеон Попови, са едни от първите учи¬тели и едни от основателите на читалището и на Земеделската спестовно-заемателна каса.
• 1894 г. – Смлян е първият килограм червен пипер, не само в К. Конаре, но и в страната, в мелницата на Александър Димитров.
• през 1894 г. Ангел Киселов от София купил от общината празни места близо до баира и започнал строеж на дъскорезна фабрика. Постройката обхващала око¬ло 350-400 м 2 и около нея имало 50 дка земя. В нея имало голям гатер, 5-6 банцига и др. Фабриката започнала да работи през 1898 г. За работниците били построени бараки за жилища. Машините се задвижвали с вода. Река Въча служела за важен транспортен път. По нея ежегодно пътувал хиляди кубически метра дървен материал – трупи, свличани от обширните родопски гори. Трупите спирали в Кричим, изваждали ги от водата и с биволски коли ги извозвали до дъскорезната. Пропуснати трупи от Кричим са били изваждани в Куртово Конаре, във Върбиняка, зад Хаджийските. Пътят за Девин бил прекаран около 1927 г. Дотогава край Въча имало само конска пътека. Дъскорезната работела целогодишно, добивали дъски, имало 40-50 работници. Фабриката се осветлявала с електричество, получава¬но от водна турбина. През 1914/1915 г. главната улица на Курто¬во Конаре била осветена от това електричество, дворецът в корията също получавал осветление от тази енергия. Работата про¬дължила до 1918/1919 г., когато Акционерното дружество „Кричим” откупило фабриката от Ангел Киселов. Работата се разраснала през 1930-1940 г., създал се малък амбалажен цех. Имало много работници от село: Иван Д. Минчев, Тодор Д. Иванов и др. Около 1940-1944 г. работата почти прекъснала. Трупи от Родопите не се докарвали. Работели само докаран от селяните материал. Дъскорезната просъществувала с прекъсване около половин век.
• 1896 г. – Основани са въжарската работилница и първото Акционерно-индустриално дружество „Коноп” в К. Конаре. Дружеството е прекратено през 1906 г. поради финансови причини и противоборства между акционерите. След като се преустановила въжарската работилница, голямото помещение се използвало за копринарство и бубарство. В него двамата учители Димитър Иванов и Симеон Попов (поп Георгиев) отглеждали буби за бубено семе, имали и микроскоп за изследване. Бубеното семе, което произвеждали, било много доброкачест¬вено и се търсело навсякъде в страната. Наредили всичко необходимо за производство на семе, но след няколко години се отказали да произвеждат бубено семе, докато бубарството в село продължавало да се развива. Много семейства построили специални големи помещения (бубарници), в които хранели бубите.
• 1896 г. – Произвеждат се и се продават първите ранни домати в България
• 1897 г. – Основано е читалище „Любен Каравелов”
• 1905 г. – Създава се земеделското спестовно-заемателно дружество под названието „Земеделска спестовно-заемателна каса”.
• 1914 г. – По главната улица на селото имало електрическо осветление, получено от дъскорезната фабрика. Това продължило само за две години.
• 1918 г. – Земеделското спестовно-заемателно дружество се преименува на „Кредитна кооперация „Сила”.
В тази си форма през зимата кооперацията раздавала заеми на тютюнопроизводителите, нейни членове, срещу заложен при нея тютюн на листа. С това тя ги отървала от безогледната експлоатация на частните фирми и тютюневите комисионери, които използвали тежкото материално състояние на производителите и изкупували тютюна им на ниска цена.
• Около 1928-1929 г. в селото започнали да нахлуват капиталите на външнотърговските износни фирми и комисионерският апарат пораснал значително.
• През 1929 и 1930 г. комисионерите закупили от селяните куртовските домати и за първи път в страната осъществили износ за Виена на куртовски домати.
• През 1936 г. за първи път се поставя въпросът, как да се оползотворят онези домати, които остават, когато няма сигурен пазар за тях, или негодна стока, за продажба в прясно състояние.
• На извънредно събрание на 10.V.1935 г. се решило да се построи вакуумна инсталация за преработка на домати в пюре, което щяло да спаси много селяни от загуба. Тази идея била предложена от Асен Къдринов и Димитър Македонски.
През същата година бил осъществен износ от сорта „холански домати” в размер на 122 тона.
• През 1938 г. кооперацията закупила доста голямо количество домати, ягоди и овощия, и то на по-добра цена. Положението на кооперацията се подобрило значително. Ето какво пише в. ”Воля”: „Най-важният стопански институт в селото е кредитната кооперация „Сила”. Тя е основана през 1905 год. и брои 100 члена. Нейната стопанска дейност е в областта на общите продажби на земеделските произведения. Кооперацията е продала на кооперативни начала за сметка на производителите през годината ягоди 250 000 кг, домати 500 000 кг, грозде 100 000 кг, овощия 100 000 кг, червен пипер 80 000 кг и пр. Тя доставя на своите членове слама за храна на добитъка, за постилка на ягодите, дърва и въглища и др.” .
• Новият управителен съвет взел решение да се построи хладилник за охлаждане на плодовете за износ. Хладилникът бил бързо построен, през 1939 г., на място от 829 м2, подарено от общината. Той е един от първите хладилници в окръга. Така за кооперацията бил решен важен и основен въпрос, което в следващите години щяло да й оси¬гурява условия за получаване на приходи от охлаждането на стоки. Работата през периода 1938 • 1941 г. преминавала в изкупуване на ягоди, домати, грозде, ябълки, червен пипер и производство на пулп от ягоди, които се изнасяли чрез градинарската кооперативна централа ОСБЗК и частни фирми.
• Поради постоянното завишаване количествата на изкупените селскостопански продукти, заемите, искани от БЗВЕ за авансиране на производителите, ежегодно се увеличавали от 1, 2 до 3 милиона лева. Обмисляйки решението за своята дейност, Управителният съвет с протокол от 15.VIII.1940 г. решил да вземе заем от БЗКБ за построяване на сушилня за плодове, зеленчуци и червен пипер. Сушилнята била построена в двора на хладилника на съдружнически начала с Общия съюз на земеделските кооперации. Хладилникът се предвиждало да се дава под наем и на частни търговци срещу определена такса. В резултат на по-добрата организация при изку-пуването и продажбата, през 1941 г. били заплатени и по-добри цени на производителите, по-високи от средната пазарна цена.
Червеният пипер, който се засаждал масово, се изкупувал за сметка на кооперацията и градинарската централа в София.
• През 1943 г., съгласно решението на общото събрание, кооперацията излязла самостоятелно на външния пазар, за която цел БЗКБ отпуснала личен градинарски кредит от 10 милиона лева.
Кооперацията заплащала земеделските произведения на производителите с 1-2 лв. по-скъпо от пазарната цена.
• 1920 г. – Открива се фелдшерски пункт
• 1921 г. – Открита е телеграфо-пощенската станция
• 1923 г. – Построена е Общинската палата( днешната сграда на кметството)
• 1925 г. – Селото е електрифицирано от електроцентрала „Въча”
• 1925 г. – Основан е първият футболен отбор
• 1928/29 г. – Построено е новото училище „Кирил и Методий”
• 1930 г. – Първият лекарски кабинет, след фелдшерския, бил открит тогава и е завеждан от д-р Стефан Попов. Амбулаторията била преместена в старото училище до черквата. Там имало и малка аптека.
• 1935 г. – Открито е Допълнителното земеделско училище и обществена консервна работилница. Училището се е помещавало в сградата на първото училище в двора на черквата. Училището се ръководело от агронома Асен Къдринов, първия завършил агрономство в селото – добър организатор със солидна подготовка. Обучението се извършвало в учили¬щните градини – около 150 дка – с които общината оземлила училището. Земята, под ръководството на учителите, била образцово обработена и подредена. Училището разполагало с образцов пче¬лин от около 50-60 кошера, разположени в местността Радеша. За пчелина се грижела Балева. Открит бил курс по готварство, ръководен също от нея. Момичета¬та наред с другите предмети изучавали домакинство, шев и бродерия и др. Училището въвело за първи път в селото използването на изкуствените торове. То организирало за първи път повсеместно пръскане на всички овощни градини. Училището продължавало да приема ученици до 1946-1947 г. След закриването му, от 1947-1948 г., се открил едногодишен курс по земеделие, в който се приемали ученици от много окръзи, до 1948 – 1949 г., след което той бил закрит.
• През 1936 г. в селото бил назначен д-р Стойко Попов, работил тук до 1945 г. Още от първите месеци от постъпването си той поставил началото на хигиенизирането на селото. Започнал системни ежедневни прегледи на учениците, пред които изнасял беседи.
• 1939 г. – Построен е първият хладилник при гара Кричим
• 1939/41 г. – Построена е предучилищната детска градина.
• 1949 г. – Построен е Здравният дом.
• 1950 г. – Открит е зъболекарски кабинет.
• 1960 г. – От овощните градини са набрани над 11 милиона кг ябълки: куртовка, айвания, карастоянка, кавак, куртовска айвания, кандиле, все трайни сортове, производство над световния рекорд.
• 1967-68 г. – Построени 30 дка оранжерии
Население:
Населението е българско. През 1902 г. е имало 1241 жители3. В следващите преброявания, според регистрите на Общината, населението е било:
– през 1934 г. – 2266 жители;
– през 1946 г. – 2952 жители;
– през 1956 г. – 3505 жители;
– през 1965 г. – 3933 жители (най-голям брой);
– през 1975 г. населението започва да намалява и тогава е 3433 жители. Макар и по-слаба, миграцията към града се отразява и тук.
– през 2013 г. – 2549 жители
От 2009 год насам през първата седмица на месец септември в Куртово Конаре се провежда ,, Фестивал на чушката, домата и традиционните храни”.
