Проф. Петър Стоянович представи книгата си „Несвършващо време. Спомени“ в зала „Цветан Радулов на ХГ „Станислав Доспевски“ в Пазарджик. Това се случи снощи пред петдесетина почитатели на мемоарната литература, които станаха свидетели на блестящо експозе от страна на адвокат Хари Харалампиев, по чиято покана Стоянович пристигна в града. Книгата е мемоарна и в нея Стоянович разказва преживяното време през призмата на собствения си род и живот.
Чуйте анатомичния разрез на книгата направен от адвокат Харалампиев във видеото.
Харизматичният Петър Стоянович сподели своите подбуди за написването на „Несвършващо време. Спомени“, като се позова на присъщите за българския народ качества да преувеличава заслугите на рода си, да разказва легенди и митове създадени във фамилната памет и призова да проучваме родовото минало, за да узнаем истината за своя произход.
„Забелязали ли сте, че във всяка възрожденска къща в страната има по един долап, в който се е крил Васил Левски? В някои къщи това е място, където може да се побере само един хляб, но упорито се твърди, че там се е крил Левски. И като направиш сметка, че той е обикалял няколко години, а колко са долапите, май освен да се крие в тях, не му остава време за нищо друго?“ – каза Стоянович. „Другият родов мит, битуващ в родовите спомени на българите е за произхода на някоя баба, която задължително е чорбаджийска щерка, от голямото добро утро. Или някой дядо, който е преливал от щедрост и е направил чудеса. Как пък никой не каза, че дядо му е бил прост селянин, който цял живот е опъвал каиша и нищо друго не е направил, а просто си е умрял накрая?“ – риторично попита Стоянович.
Това е и причината историята ни да бъде подчинявана на нечие его или в услуга на управляващите, което като цяло променя историята. Пред аудиторията проф. Стоянович демонстрира не само блестящия си интелект, но и способността да говори самоиронично без това да накърнява качествата на разказа му. Неслучайно той подчерта, че самоиронията е задължителен елемент, защото когато човек се вземе насериозно от това не произлизат добри последици.
Книгата е изключително интересна, защото отваря завесата към един артистичен дом, в който десидентството и марксизма са живяли в примирие десетилетия наред. Горещо ви я препоръчаме, ако сте любители на исторически и мемоарни книги, защото ще преоткриете и себе си между страниците ако сте живяли през онова време.
