„Всеки ден има място за поезия“. С тези думи поетесата Елена Деянова откри литературната вечер „ Там някъде…“ в РБ “Н. Фурнаджиев“ , посветена на 1 октомври – Деня на българската поезия, съобшиха от библиотеката.
В зала „Перото“ се събраха почитатели на изящното слово и на творчеството на Елена Деянова и Костадин Пампов. Елена Деянова благодари на библиотеката, че е продължила празника на поезията и представи пред публиката свои спомени и емоции, претворени в стихове.
„…Там, далече, зад девет врати,
спеше детството скрито :
с избелелите стари басми
и със плитки завито.“
То сънуваше лято и двор
с броеници от птици.
Само в сън ли пилеят листа
двете стари лозници?
През опушено малко стъкло
пак към тебе надничам-
колко бързаш да порастеш
малко смешно момиче!…“
Писателят и философ Костадин Пампов ни върна „ По стъпките на спомена“ в своето детство „там, някъде“ с думите : „… Често си мисля, че с лова на пчелояди при мен са дошли и някои от въпросите, чиито отговори са най-трудните. Трудно ми е да приема, че полезните пчели са храна за красивите пчелояди! А може би в природата полезността и красотата не винаги се съчетават ? Или пък това става по неведом за хората начин? Понякога тези размисли ме изпълват с тъга … И спокойствие… Нещо истинско в живота ми е било много отдавна, но не си е отишло съвсем…“
Специален гост на вечерта беше носителката на Националната награда за млади поети „Димитър Бояджиев“ Невена Г. Найденова, която прочете стихотворението си „Среща“. Да благодарим на двамата творци, че сгряха душите ни със своето творчество и оставиха по едно слънце да свети някъде там…
