ОТВОРЕНО ПИСМО
от Михаела Здравкова
Уважаеми г-н Тодоров,
Сърцето на една майка говори. Аз съм Михаела Здравкова, майката на Ангел Здравков – млад човек, който загуби живота си по жесток начин, в ръцете на убиеца Никола Райчев. За мен и моето семейство болката е неизмерима, и остава жива всеки ден, всяка минута.
Тежко и болно е да науча, че Министерството на културата награждава Гергана Михайлова – майката на убиеца на моя син. Няма оправдание за деянията на Никола Райчев, но награждаването на майка му от името на българската култура внася допълнителна болка. Как е възможно човек, който е отгледал убиец, да бъде представен като пример на културен принос? Културата и будителството не се изразяват само в професионални успехи – те започват от съвестта, от ценностите, които носим и предаваме на нашите деца.
Не отричам постиженията на Гергана Михайлова в музейната дейност, но този акт, награждаването ѝ от страна на Министерството на културата, засилва усещането за несправедливост и липса на морален стандарт. Лесно е да се награждава един човек за проекти и постижения, но какво е тяхното значение, ако под светлините на наградите са покрити сенките на бездушие и липса на отговорност към обществото?
Г-н Тодоров, моля Ви да се поставите на мое място – на майка, загубила сина си по този жесток и болезнен начин. Питам се, кой е моралният стандарт, който Министерството на културата утвърждава, когато награждава жена, чиито наследник носи кръвта на невинно момче?
Настоявам за публично обяснение пред обществеността. Считам за необходимо Министерството на културата да направи преценка на този акт и ясно да изрази позицията си по въпроса. Като общество не можем да гледаме на културата и будителството единствено през призмата на професионалните успехи, без да вземем предвид личната и морална отговорност на всеки, който заема публична роля.
С уважение,
Михаела Здравкова – майка на Ангел Здравков
