Писателят Димитър Дънеков приятно изненада своите читатели с нова книга – „Стъпка в петото измерение“. „Стъпкав петото измерение“ съдържа два тома – първият е озаглавен „Странното преплитане на трите свята“ (250 стр.), а вторият – „Във въртопа на промените“. Книгата е издадена от „Български книжници“ и в присъщия на Митко стил разказват за наскоро отминало време, до което го водят спомените. Авторът експонира комунизма през призмата на пътешественик, който се опитва да не позволи на плевелите да покълват в току що оставените следи от стъпки. Темата е важна, защото както сочи опитът от безкрайния ни преход – „историята учи, че никой не се учи от грешките на историята“.
Димитър Дънеков (псевдоним на Димитър Костадинов Стефанов) е роден на 19.03.1949 г. в село Жребичко. Автор на стихосбирките „Взривена тишина” (1997) и „По бялата пустош” (2009); „Шок след шок” (сатира, 2000); „Началото и краят на света” (разкази, 2006); „През джунглата на времето” – кн. 1 (2008), кн. 2 (2009), кн. 3. (2010); „Чат-патардия: Посред седмицата на изкуствата 15 юни 2009 год.” (2009), „Дойдох, видях!… Антологична хроника: 60 години литературно братство Панагюрище: 1951-2011″ (2011), „О, минало непоправимо!: Литературно-карикатурен монодиалог” (2013), „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие!” (епиграми, 2016). Автор е на книгите за загиналите във войните за национално освобождение: от Жребичко – „Изпод пластовете на забравата” (в съавторство с Лазар Грозданов, 2016); от Равногор – „…Юнаци, лека нощ” (2017); от Брацигово – „И спят отдавна всички знамена” (2018). Член е на СБП.
Ето и думите на първите читатели:
Драги Митко,
Не те познавам, освен от текстовете. Четох с упоение – и от книгата, и от разпечатките. След 1989 г. не съм чел друг текст, който така да изобразява и поради това – да изобличава комунизма. Живях в него и мислех че го познавам, но ти ми показа че не съм го познавал. Какво е той, най-добре личи от анголския паралел – един оригинален подход към темата. Ти си надарен и осенен от Бога човек. Ти доказваш онова, което е било – няма столица, няма провинция – има гений на мястото. Бог е вложил и това е всичко, а ние само притуряме съчки към жадния огън – чрез опита, книгите, живота. Имаш перо, наблюдателен си, паметлив и разсъдлив. Носиш най-здравото от българското в литературата – закваската на Захария. Като се сетя какви хора минават за писатели, а теб дори не са чували. Литературата е умение да вникнеш и покажеш заобикалящото така, че стилът да е следствие на това умение.
Марин Георгиев, писател
Димитър Дънеков е инженер, но е по-известен с книгите които пише. Книгата му е биографично произведение, което разказва за гастарбайтерството му в Ангола. Гледано така, човек може да си каже, че това не е интересно четиво. Човекът не е известен, не го познаваме, защо да му четем биографията? Не би ли било интересно такова четиво само за децата и внуците му?
По принцип да, но донякъде и не, защото тук изникват въпросите КАК и ЗА КАКВО пише той:
– КАК: Димитър Дънеков умее да разказва интересно и весело. С това нямам предвид, че всяка негова дума е смешка, а че успява да привлече и задържи интереса на читателя и че има изисканите изказ и леко насмешлива гледна точка към несгодите от живота на истински английски джентълмен. Нали казват, че самоиронията е висша форма на интелект. Тъй че не се съмнявайте във високите интелектуални нива на книгата.
– ЗА КАКВО: Като фон на неговите приключения в комунистическа България и комунистическа Ангола ние научаваме и много неща за места, на които никога не сме били и най-вероятно няма и да бъдем, както и за времена, спомените за които доста често днес се лустросват до неузнаваемост.
С ръка на сърцето си признавам, че досега не знаех нищо за Ангола, освен безценните факти, че там се говори на португалски и че е една от държавите с най-много болни от СПИН на глава от населението.
От тези страници ще си припомним за безумията на комунистическата държава, за Възродителния процес, за начините за сдобиване със заветните долари, за Корекомите, за това как може да заминеш да работиш в чужбина. За безхаберието и усвояването на едни чужди пари, които две разпадащи се държави (България и Ангола) прибират, и подхвърлят по някоя троха на изгладнели български специалисти, които да отиват, за да въдворяват ред някъде там в дивата Африка. За скатаването и надлъгването, за черната борса, гражданската война, оцеляването въпреки несгодите и без човек да оскотее и да загуби съвестта и морала си.
В заключение – това е едно приятно и познавателно четиво, към което спокойно можете да посегнете с моя препоръка.
Стоян Христов, читател
Тази книга не е просто пътепис. Тя е като един бъбрив, ироничен, философски и хумористично настроен, но преди всичко сладкодумен разказвач. Какъвто е самият автор. Димитър Дънеков винаги е казвал, че не се изживява като писател, поет, изобщо – като човек на литературата, в смисъл, че не се е взимал на сериозно. В случая обаче важното е не какво мисли той, а какво мислят другите за него. Защото около личността на всеки писател трябва да има и малко неизвестни – за да е по-интересно. Щото нали, както казва той, „Пегас не е магаре, за да го яхнеш“. Това може да се чуе само от човек, който прекрасно си дава сметка за силата на словото. А словото е началото на всичко друго. Включително и на онова пътуване през джунглата на времето, което свършва в един момент, но пък за него се пише…. Приятно четене на всички!
Стоян Радулов, журналист
