Семейство бобри си намери храна, в частен двор, в септемврийското село Бошуля. Симпатичните гризачи редовно навестяват имота на тамошното семейство и си търсят храна, но най-често присъствието им се усеща през лятото и есента. Бобрите – известни в селото с наименованието „борсуци“ живеят в реката, но само на петнадесетина метра от леговището им се намира дворът, в когото най-често можете да ги видите.

През лятото те успели да изгризат и съборят множество стебла на сладка царевица и да си похапнат от кочаните. С удоволствие гризат опадали от дърветата дюли или ябълки. Сега ги привлича зелето, което стопаните са насадили за да си приготвят зимнина. Още миналата седмица те забелязали, че имат нагризани зелки, но предположили, че това е дело на кокошки от двора на съседите им.

Но днес истината беше разкрита, след като седем бобъра бяха заснети в зелето от случайни минувачи. Освен, че богато се хранят, гризачите носят и запас от листа към леговището си.

Бобрите са известни с отличителната си черта да „строят“ бентове (прегради) на реките, като така създават малки езерца, където строят своите домове.

Телата им достигат на дължина до 130 cm и тежат до 30 кг. Ловуват се заради ценната им кожа. Бобрите съществуват в България от времето на неолита, популацията им почти изчезва през 18 в. в резултат на заболяване. В началото на 20 век видът е силно застрашен, като популацията му се оценява на около 1200 екземпляра, но днес е напълно стабилизиран с над 600 хиляди екземпляра, като числеността и ареалът му нарастват. Европейският бобър е вторият по големина съществуващ днес едър гризач.
Бобрите са любители на всякакви видове листа, треви, корени, похапват върба, жълъди, ако има край реката, която обитават, но не отказват и клонки от клен и топола. Бобрите са моногамни животни, двойката остава заедно за цял живот, а малките напускат възрастните след като навършат 2 години. Бременността при бобрите продължава пет месеца.














