От Ерусалим до Париж
Историята на мощите започва в Йерусалим, с осъждането на Христос на смърт. Наистина, в навечерието на разпъването му, в четвъртък, римските войници му се подигравали, обличайки го в пурпурна роба. Те също поставили венец от тръни на главата му като кралска корона. До 4-ти век разказите на поклонниците споменават почитането на мощите от разпъването. Около 10-ти век тези реликви постепенно са пренесени в Константинопол за съхранение от плячкосване. През 1238 г. Балдуин II Куртене, финансово затрудненият латински император на Византия, продава короната от тръни на краля на Франция Луи IX, бъдещият Свети Луи.
Сент Луи
На 19 август 1239 г. мощите, представени на краля няколко дни по-рано във Villeneuve-l’Archevêque, пристигат в Париж с голяма процесия. Кралят изоставя кралското си облекло, облича семпла туника и бос занася короната от тръни в Нотр Дам дьо Пари. За да съхранява тези реликви, той поръчва изграждането на монументален реликварий – параклисът Sainte-Chapelle.
След Френската революция
По време на Френската революция реликвите се съхраняват в абатството Сен Дени и след това в Националната библиотека. След Конкордата от 1801 г. архиепископът на Париж получава венеца от тръни и други реликви. Те са поставени в съкровищницата на катедралата на 10 август 1806 г., където все още се съхраняват и са под законовата опека на Рицарите тамплиери на Йерусалим от 1923 г.
Реликвите
Венецът от тръни несъмнено е най-ценната и почитана реликва, съхранявана в Нотр Дам. Венецът от тръни е една от най-значимите реликви на християнството, свидетелство за живота на Исус Христос на земята, неговите страдания и обещанието му за изкупление: „Защото Бог толкова възлюби света, че Той даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16).
Състои се от кръг от папури, свързани заедно и държани със златни нишки. Когато е бил създаден венецът папурите са били основата, около която е са били преплетени тръните от друг храст. Но с течение на времето отделните тръни били отчупвани и предавани като свети мощи на различни други храмове, а днес венецът не съдържа никакви тръни. От 1896 г. кристално- златен обков защитават короната. Ажурният монтаж изобразява клон на зизифус или Spina Christi, бодлив храст, разпространен в Палестина.
Този реликварий, предложен от вярващите на епархията на Париж, е дело на златаря Poussielgue-Rusand (1861-1933) по проекти на архитекта Astruc (1862-1950).
Фрагментът от дървото на кръста също идва от съкровищницата на Sainte-Chapelle. Взет по време на унищожаването на реликвария по време на Революцията, член на временната комисия по изкуствата спасява дървото и го предава на архиепископа на Париж през 1805 г. Запазен в кристална кутия, този фрагмент е с размери 24 см. Разполага с вдлъбнатина в единия край, предназначена за поставянето му. Смята се, че е един от напречните елементи на кръста.
Пиронът с размери 9 см идва от съкровищницата на Божи гроб в Йерусалим. Патриархът на Йерусалим го предава, заедно с други реликви от разпятието, на император Карл Велики през 799 г. В Аахен крал Чарлз II го взема, за да го предложи на абатството Сен Дени. По време на Френската революция член на временната комисия по изкуствата спаси този пирон заедно с дървения фрагмент. Съхранява се в реликварий с форма на гвоздей, проста кристална тръба, украсена с позлатена сребърна глава и връх.
През 4-ти век, с появата на Лудвиг, Париж става християнската „столица“ на Франкското кралство. първата катедрала в града е построена през 6 век. Разрастването на града започва през 12 век след норманските нашествия. Градът просперира, превръщайки се в място за артистичен и интелектуален обмен, с колежи и университети по философия и теология. Това бележи началото на историята на Нотр Дам.
В същото време кръстоносните походи до Йерусалим и поклоненията до Сантяго де Компостела призовават хиляди вярващи по пътищата.
Ил дьо ла Сите е решаваща точка за пресичане на Сена. Вследствие на това вярващите се стичат в квартал Сите. Те генерират търговска дейност и предложения за поклонение. В този контекст Морис дьо Сюли, епископ на Париж, предприема изграждането на нова и обширна катедрала, за да побере вярващите. През 13 век населението на Париж се удвоява.
Луи IX донася мощите от Йерусалим. Както вече споменахме , те пристигат в Париж през 1239 г., където кралят ги пренася с процесия до Нотр Дам. Тези реликви по-късно се съхраняват в Sainte-Chapelle до революцията и се присъединяват към съкровищницата на Нотр Дам през 1806 г.
Катедралата се разширява и променя, за да се превърне в модел на религиозна архитектура. По време на Ренесанса вкусовете се развиват и привлекателността му намалява. През 17 век, чрез обета на Луи XIII, кралството е поставено под закрилата на Богородица и обещава нов висок олтар за катедралата, който е реализиран от сина му Луи XIV.
През 18 век са извършени значителни ремонти. Повредена от времето и революцията, катедралата заплашваше да рухне през 19 век. Подсилена от възраждането на популярността благодарение на „Гърбушкото от Нотр Дам“ на Виктор Юго, държавата решава да започне реставрация през 19 век. Класифицирана като обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1991 г., катедралата беше основен център на християнското поклонение и най-посещаваният паметник във Франция през 2018 г.
След пожара на 15 април 2019 г., който унищожи средновековната рамка и кулата на катедралата, с помощта на хиляди хора и организации катедралата бе реставрирана, за да бъде отворена отново за богослужения и посетители на 8 декември 2024 г.
От 10 януари тръненият венец ще бъде изложен за публично поклонение всеки петък до 18 април, Разпети петък. След това ще бъде показван всеки първи петък на всеки месец.
