Храмът в Септември днес отбелязва почитта си към своя патрон. Църквата „Свети Харалампий“ в града има интересна история. По време на турското робство в района живели двама комити, които отмъщавали на турците за извършените от тях злини. В края на живота си решителните българи поискали да построят църква. Единият дарил земята, а другият пари за храма.
Необходимо било обаче да се вземе и разрешение от местния турски бей. Когато отишли при него – той отказал. След време трябвало да се роди поредното дете на бея. От цяла дузина деца обаче всичките били женски, а той копнеел за наследник. Когато дошъл денят беят извикал съпругата на единия от комитите, която трябвало да акушира на родилката.
Тя се казвала Неделя и първа съобщила на бея добрата новина, че има момче. Доволен, че съдбата го дарила с мъжки наследник беят й обещал да изпълни всяко нейно желание. Подучена от мъжа си Неделя поискала да даде разрешение да се построи църквата. Така бил построен храм „Свети Харалампий“, който е осветен през 1871 г.
Поверията
На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта. Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени.
Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.
С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година. На този ден празнуват: Харалампи, Харалампий, Хараламби, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрин/а, Валентин/а, Вальо, Валя, Валентинка и сродните им имена. Днес почитаме и света Валентина.
Свещеномъченикът Харалампий
Свещеномъченикът Харалампий пострадал в началото на трети век по времето на римския император Септимий Север (196-210 г.). Светецът бил християнски епископ в град Магнезия, в югозападната част на Мала Азия. Без да се страхува от гонението на известния с жестокостта си император Септимий, епископ Харалампий смело проповядвал истинския Бог и пратения от Него Спасител Иисус Христос, като се стараел да отвърне хората от поклонение на идолите.
Той говорел: Онези, които се покланят на идоли, предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, за да не вършим дела, които носят на душата вечна гибел.
Езическите власти заловили светия eпископ, който вече бил в преклонна възраст, и го довели при управителя на град Магнезия Лукиан. Той дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от вярата си в Иисус Христос и тогава го предали на страшни изтезания. Старецът с търпение и мъжество понасял страданията. Много езичници, които били свидетели на изумителната твърдост на християнския свещенослужител и на чудесните прояви на Божията сила, повярвали в Христос. Те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били убити, сякаш са престъпници.
Накрая и епископ Харалампий бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, светецът вдигнал ръцете си към небето и се помолил на Бог за всички хора – да им даде телесно здраве и душевно спасение. „Господи, казвал той в молитвата си, Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!“. След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча си върху него.
Светият свещеномъченик Харалампий пострадал за вярата си в Христос в 202 г., на 113-годишна възраст.
