Щъркелът в Бошуля се завърна за поредна година, разказаха днес жители на селото. Този път обаче червенокракият предвестник на пролетта е закъснял с почти седмица, припомнят местните. В продължение на години той е бил виждан за първи път на 12 или 13 март. Първо се връщат мъжките представители на този птичи вид, които стягат гнездото, а едва след това пристига и женската птица.
Пристигането щъркелите е надежда за добра, здрава и плодородна година. В село Бошуля има две щъркелови гнезда, а поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви в полет. А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято.
Поверието сочи и това, че в момента, в който видиш щъркел за първи път в годината, трябва да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне, а също така да свалиш и мартеницата си. Всеки, който е видял прелетната птица, трябва да закачи мартеничката си на плодно дръвче, за да бъде изобилна годината му.
Тази година астрономическата пролет ще посрещнем в 11.01 ч. на 20 март, четвъртък.
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° спрямо орбиталната равнина, в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е на 20/21 март за северното и 22/23 септември за южното полукълбо) директните слънчеви лъчи, падащи под ъгъл от 90°, пресичат т.нар. небесен екватор (с жълта линия на фигурата по-долу) и навлизат в северното или южното полукълбо (съответно март/септември)
Поради това лъчите на Слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията, с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг Слънцето изгрява, с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса от това полукълбо.
С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо е осветено от Слънцето, като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все пó на север в северното полукълбо или все пó на юг в южното. В края на пролетта притокът на енергия от Слънцето превишава значително загубата в космоса и това води до трайно повишаване на температурите – преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене – през юни за северното или декември за южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи, идващи под ъгъл 90° падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден Слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.
За седма поредна година: Щъркелът в Бошуля се върна на 13 март
