Днес православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария – че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.эТова е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, стр. 26-38.
Дева Мария, изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, разкрита й от Божия служител, със смирение и послушание изрекла думите: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти“ (Лука 1:38).
От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син – Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред Бога. Днешният в християнската традиция се почита като празник на майката. За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.
По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
