Цигов чарк e равно отдалечен от Ракитово и Батак, на седем илометра, на 19 км е от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Надморската височина на курорта е 1000 – 1200 метра. Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти – хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите. Тук минерална вода няма, но има язовир, което прави мястото все по-привлекателно, защото все още е сравнително евтино в сравнение със съседния Велинград.
Планинските върхове в близост – Голяма Сюткя и Елин връх са идеални за походи през лятото. Имат изградени еко пътеки, както и много места, подходящи за отмора и хранене по време на изкачването. Много туристи идват с велосипедите си и се наслаждават на планинското колоездене, някои от вилите дори предлагат такива под наем. Местността е привлекателна и за офроуд маниаците.
Язовирът предлага цяла гама от забавления – кану каяк, наем на моторна, рибарска лодка или яхта, идеален е за риболов поради многото видове риба, които се срещат в него –толстолоб, червенопера, таранка, шаран, кефал и др. В близост до Цигов чарк има конна база, където можете да пояздите. Има три дивечовъдни стопанства, като по-голям интерес сред ловуващите е едрият дивеч – дива свиня, коза, сръндак и елен.
Местността е наречена така, защото в миналото там е имало дъскорезница, която се е задвижвала с вода. Наричали са този вид съоръжения чаркове. Колкото до Цигов – там няма яснота. Може да е фамилията, която е притежавала чарковете, може да е съкратена форма от Васил, който в този край се нарича и Цильо или Циго. Но най – вероятно говорим за име – лично или фамилия, защото в региона има и други местности като Тошков чарк, например, дала името на друг язовир.
Дъскорезниците са ползвали силата на водата, а едно от свидетелствата е гравюрата: „Българска дъскорезница в Кричим от Родопите“, от пътеписа на баварския благородник Вилхелм Фрайхер фон Берг: „От Родопите в Европейска Турция” – поместен в немското списание „Глобус“, в средата на ХIХ век.
Районът крие богато историческо наследство, а земите му са населявани от древни времена. При археологически разкопки край Костандово, Дорково, Ракитово и Батак са намерени останки от древни траки, римляни, византийци, прабългари и славяни.
До национализацията на земите по време на социализма цялата местност е била частна собственост, там е имало ливади, от които жителите на Ракитово и Батак добивали сено за да хранят животните си през зимата, а също така и място за паша от ранна пролет до късна есен.
На мястото на днешния язовир Батак е имало блато, където са виреели диви водни лилии, сочат архивите. Със смяната на царската власт с народна, е взето решение на мястото на блатата да се изгради язовир, който да събира в себе си водите на всичи горски потоци и малки деренца. А снеговете по онова време са били доста по-обилни и са се задържали понякога до средата на май месец.
Баташкото блато с водни лилии (дн. язовир „Батак“). [1930], ДА – Пазарджик, фонд 1446, опис 1, а.е. 29, л. 56
Язовирът променя всичко, построен е в периода 1954 – 1959 година и има две язовирни стени. Той е част от Баташкия водносилов път.
Основната стена е земнонасипна с височина 35 m, в близост до нея се намират траншеен преливник с капацитет 14 m³/s на левия бряг и основен изпускател в тунел с капацитет 90 m³/s на десния бряг.
Контрастената в местността „Куилото“ е кръгова с височина 9,5 m и дължина на короната 363 m. Обемът на изкуственото езеро е 310 млн. m³, а залятата площ – 21,4 km².
Водите на язовир „Батак“ се отвеждат по дълъг 3 километра напорен тунел към ВЕЦ „Пещера“.
На западния бряг на язовира се намира планинският курорт „Цигов чарк“.
Близо до брега, в югозападната част на язовира се намира и остров Голака, който е с надморска височина 1108 m и с площ около 2,2 – 3,0 ha. А на другия бряг е летовище „Дъното“ (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от „Цигов чарк“ и съвсем близо до летовище „Свети Константин“.
Пощенска картичка Язовир Батак – 1977 г.
И ако Свети Константин е доста старо място за отдих, то Цигов чарк е плод на социализма.
След построяването на язовир Батак, властта решава, че край него е подходящо да се направи къмпинг, да се застроят бунгала и това се случва твърде бързо. Край красивото Баташко езеро, сред вечно зелени борове през 1964 г. вече са „накацали“ кокетните разноцветни бунгала на почивната станция-лагер на миньорите от град Перник.
Скоро към тях се присъединяват бази на почти всички големи предприятия в Пазарджик – като каучуковия завод „Константин Русинов“, аумулаторен завод „Методи Шатаров“ и др.
Балканското „море“ и чистият въздух бързо привличат и други мераклии. Така там и до днес си стои и ползва със здраве и повишена консумация на алкохол (заради мита, че на чист въздух алкохолът не те хваща), базата на родната Прокуратура.
Вилите на Цигов чарк никнат като гъби, а през последните десет години там се напълни и с хотели, престоят, в които не отстъпва като лукс и цена на тези във Велинград.
Справка в booking.com сочи, че двудневен престой за двама, в регистрираните за отдих места, варира от 330 до 800 лв.
По време на социализма хотелите в Цигов чарк се брояха на пръсти. Най-популярен беше „Орбита“ от веригата за младежи туризъм.
През зимата са създадени добри условия за ски, сноуборд и други зимни спортове. Изградена е писта “Цигов чарк” с дължина около 1500 метра, подходяща както за начинаещи, така и за напреднали скиори. Тя се обслужва от влек.
Лошата новина е, че напоследък снеговете не се задържат достатъчно дълго и не натрупват достатъчно за да се пратикуват трайно зимни спортове.
Не по-малко желано място за отмора сред природата е Дъното, местността предлага много възможности за релакс и добро прекарване на свободното време.
Бреговете на язовира мият и крайбрежието на този значително по-малък курорт, който също на е на път да се пренасели, което впрочем вече е станало на Свети Константин.
Ето как е изглеждал един от емблематичните хотели в курорта „Свети Константин“ край Пещера
Знаете ли, каква е историята на курорта и вече село Свети Константин?
