На 26 октомври (неделя) ще се извърши връщането към астрономическото часово време. Точно в 4:00 часа сутринта стрелките на часовника се връщат с един час назад. Това означава, че сутрин ще ставаме с час по-късно. Това съобщават от Българския институт по метрология.
В Европа промяната на времето се прави от 1916 г., а в България е въведена от 1979 г. От 2002 г. пък това се случва в последната неделя на октомври – за преминаване към зимно часово време, и в последната неделя на март- за преминаване към лятно часово време.
През 2018 година Европейската комисия проведе онлайн допитване, в което се включиха 4,6 милиона участници. Повечето поискаха смяната на времето да бъде прекратена. Между държавите в ЕС обаче и до днес не е постигнат консенсус кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното.
Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. За страните в арктическите региони смяната на времето всъщност няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ. Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия – от 2014 г.
В САЩ следват свои собствени правила. Лятното часово там започна през март и така ще остане до девети ноември, т.е. лятното време ще приключи по-късно от това в Европа.
Димитровден в народните вярвания
Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите. Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
