Оригинална картичка на известен някогашен фотограф се продава срещу 150 лв. в известен български аукцион.
Снимката е дело на Георг Волц (1863-1917), той е изтъкнат немски фотограф, работил в България в началото на XX век, сочи биографичната му справка в Уикипедия.
Роден е в Навплио (първата столица на Гърция преди Атина) през 1863 година. По произход е от Лотарингия. Родът Волц е холандски по произход, преселил се в град Фолках, окръг Китцинген, Бавария, поради липсата на препитание. Едуард Волц (бащата на Георг Волц), работи като адютант на принц Отон I Баварски, който след освобождението на Гърция е избран за гръцки цар. По този начин фамилията се заселва в Гърция.
Майка на фотографа е италианката Елизабет Мацолини, дипломат на Италия за Бавария. Семейството има пет деца. Георг Волц е най-малкото от тях. Бил още ученик, когато баща му си наумил да го направи свещенник, но Георг нямал влечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътува за Париж, където се запознава с френски фотограф и топограф, който го взима за свой чирак. Георг започва да усвоява фотографския занаят и му се посвещава напълно.
В Париж се запознава с французойката Ортанс Жерна. Двамата отиват в Гърция, където се женят и остават да живеят, имат пет деца. От около 1900 година се установява в София, където отваря ателие на улица „Леге“ № 10 .
Георг Волц работи за компанията, отговаряща за строежа на ЖП линията София-Роман, като изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. Той е силно очарован от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си съпруга и се установява да живее и работи в София. По-късно открива и второ ателие на улица Славянска № 21, което Волц рекламира като „Музей на фотографията“.
След 1912 г. ателието и домът на Георг Волц се намират на ул. Регентска № 48. Фотографското ателие било обзаведено с най-модерната за времето си апаратура.
В него също имало и много богат избор на ателиерен реквизит (костюми) от всички възможни епохи. Близък е с голяма част от българската аристокрация по това време.
Поддържа приятелски отношения със семействата на Петко Славейков, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, с писателя Михаил Кремен и с литературната четворка около списание „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстю Кръстев. Негова е снимката на кръга „Мисъл“ от 1905 година.
Откриване на паметника на „Цар Освободител“ в присъствието на Великия княз Владимир Александрович и Великата княгиня Мария Павловна, София, 30 август 1907 г. ©Георг Волц
Работи като придворен фотограф на цар Фердинанд.Женен е за Деша Пощакова. Имат дъщеря Жоржета (1910-2000) и син Рене (1914-1997).По време на Балканската война е военен фотограф. Заснема първите бойни полети над Свиленград, Одрин, Чорлу, Чаталджа, Булаир и други.
Негови фотографии са отпечатани в европейските издания на „Илюстрасион“ и „Илюстрирте цайтунг“. Голяма част от военния архив на Георг Волц се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Георг Волц, заедно със своята камера лети с аероплан.
Тези фотографии са едни от първите в света снимки на самолетно разузнаване на военни обекти.Едни от най-ранните панорамни снимки на Велико Търново, Искърския пролом и Белоградчишките скали са негови творби.
Издавал е и множество пощенски картички с пейзажи от цяла България. Също така е правил опити за цветни природни снимки, чрез прецизно колориране и ретуш на стъклената плака.
Умира през 1916 година в София. Погребан е в парцел № 39 на Централните софийски гробища.
Завръщане от забравата
