Минусовите температури и обилният сняг сякаш решиха да подложат на изпитание присъстващите, но не успяха да охладят празничния дух и доброто настроение. С хубаво червено вино, усмивки и много веселие пещерци доказаха, че традицията е по-силна от студа.
Специален гост на тържеството бе кметът на Община Пещера Йордан Младенов, който уважи празника и заедно с винопроизводители и почитатели на руйната напитка сподели радостта от деня. Сред официалните гости бяха председателят на Общинския съвет Васил Филев, заместник-кметът Гълъбина Карамитрева, представители на местната власт, общински съветници, общественици и приятели на идеята пещерци да бъдат заедно както в делник, така и в празник.
За здраве и благоденствие празничен водосвет отслужи отец Димитър от църквата „Св. Петка“. След това Йордан Младенов и Васил Филев извършиха ритуалното „зарязване“, като поляха лозата с вино за плодородие и берекет- символичен жест с дълбоко значение, предаван от поколения.
Кулминация на празника стана обявяването на победителите в конкурса за най-добро домашно вино
Селекцията на пробите бе направена от енолозите на VP Brands International, които оценяваха напитките по тяхната прецизност, баланс, интензитет, дължина и комплексност. За поредна година местните майстори-винари доказаха високата класа на своето производство. Третото място зае Димитър Божиков.
Втори се класира Илиян Филипов, а титлата „Цар на виното“ с най-добрия червен еликсир тази година заслужено спечели Румен Мугленчов. Наградите и паметните знаци бяха връчени от кмета Младенов.
Празничната атмосфера бе допълнена от вечни родопски песни в изпълнение на фолклорна формация с ръководител Павел Куцев към читалище „Развитие“. Танцьорите от състав „Абракс“ поведоха кръшни български хора, а за още по-пълно настроение своите изпълнения поднесоха баща и син Николай и Петър Учкунови.
Много местни жители и гости си пожелаха здраве, успешна година, плодородни лозя и богата реколта. По стара традиция кметът Йордан Младенов поведе дългото и пъстро хоро, което не се уплаши от снега- добър знак и предвестник за плодородна година и берекет за всички стопани.
Най-важен е ритуалът по зарязване на лозето – първото подрязване на лозите за годината.
На лозето никога не се отива с прани ръце – лозарите носят със себе си обреден хляб, пълнено пиле, туршии, домашни луканки и други колбаси и вино и ракия. Изобилната трапеза на открито под голите още клончета е съпроводена с пожелания за изобилна реколта от грозде и пълни изби с руйно вино.
Следва още по-важната традиция – символичното отрязване на три лозови клонки.
С напредване на знанията в областта на земеделието лозарите забелязали, че се отразява благотворно на дръвчетата да бъдат подрязани в много ранна пролет, още преди да са прокарали първите листа. Това гарантира по-голяма и по-здрава реколта от грозде.
Заедно със зарязването лозата се полива щедро с вино и се изричат благословии за плодородие. На места в България почвата и лозите се ръсят със светена вода и се освещават и от попа.
Изключително важно е подрязаните лозови пръчки да се оставят на лозето, за да не избяга берекетът, а в Северна България по поречието на Дунав се хвърлят в реката, за да тече също толкова изобилно виното. С това отново има и наричания за здраве на лозите и плодородие.
Трифон Зарезан върви и с редица табута и суеверия.
На жените на Трифоновден е забранено да работят и да пристъпват до лозето. В Западна България и части от Северна България домакините не бива да използват никакви режещи предмети, тъй като се смята, че „ще отрежат“ плодовитостта на лозите и ще секне берекетът.
В Южна България пък, отново според Димитър Маринов и неговите народни извори на вярвания, поверията гласят, че която жена тръгне да разтребва, преде, шие или тъче на Трифон Зарезан, ще разсърди самата Богородица.
И все пак Трифон Зарезан не е ден на пиянството, а ден, останал като отзвук от Дионисиевите празници.
