Според църковните разпоредби е обичайно в събота да се почитат починалите. Първата Задушница за годината е така наречената Месопустна задушница. Името ѝ произлиза от традицията за постепенно въздържане от месо преди Великия пост.
Датата на Задушница в навечерието на Великия пост се променя всяка година, тъй като зависи от датите на самия Велики пост. Месопустна задушница тази година се пада на 14 февруари. Тя предшества Месни заговезни (15 февруари 2026 г.) и поставя началото на подготовката за Великия пост.
Обичаи на Месопустна задушница
На този ден най-важното е молитвата за починалите. Вярва се, че молитвите на живите помагат на душите на мъртвите да намерят мир и прошка за всичките си грехове. В такива дни в църквите се провеждат заупокойни литургии и панихиди, четат се специални молитви за упокой на душите. Вярващите предварително записват имената на починали роднини, за да може свещеникът да ги прочете по време на службата.
Ако не е възможно да отидете на църква, можете да се молите у дома: запалете свещ или лампада пред иконите и прочетете заупокойните молитви със свои думи или от молитвеник.
След църковната служба мнозина отиват на гробището и подреждат поменна маса у дома.
На Месопустна задушница задължително се раздава варено жито, подсладено със захар или мед, което се нарича коливо. Към него могат да се добавят стафиди, пудра захар или дребни бонбонки. В подавката може да се сложи колбас, както и кашкавал, тъй като все още е разрешена консумацията на месо. В подавката се слагат още солени питки, кексове, дребни сладки, плодове.
Освен варено жито на трапезата задължително се слага обредна питка, както и солени хлебчета. Питката задължително трябва да е кръгла, защото кръгът се счита за символ на безсмъртието. В нея се слага и се пали свещ, за да се почете паметта на мъртвите.
Също така е обичайно на този ден да се вършат добри дела: да се помага на нуждаещите се, да се дава милостиня или да се участва в благотворителност.
