Гюргевският революционен комитет (11 ноември – 25 декември 1875 г.) очертава 5 революционни окръга.
Търновският е с главен апостол Стефан Стамболов и помощник Георги Измирлиев Македончето, който е избран и за военен ръководител. Заради предателство османските власти залавят и обесват Георги Измирлиев и Иван Панов. Вместо масово въстание се отива към организирането на чети. Излизат три чети: на поп Харитон Халачев с 200 души, на Цанко Дюстабанов с 400 души и на (дядо) Фильо Радев с 250 души. И трите чети са разбити, а войводите им убити.
Втори е Сливенският революционен окръг с главен апостол Иларион Драгостинов и помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Там излизат четата на Стоил войвода (на когото Драгостинов предава командването заради опита му), въстават селата Нейково и Жеравна. Стоил войвода и Иларион Драгостинов са убити в сраженията. С голяма жестокост е потушено въстанието в село Бояджик. Освен башибозук там участва и редовна турска войска. Селото е разграбено и опожарено, а повече от 200 души, в голямата си част жени и деца, изклани.
Въстание в Трети врачански революционен окръг с главен апостол Стоян Заимов и помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков не избухва.
Най-масово е въстанието в Четвърти пловдивски революционен окръг, бунтът е основно в родопските и средногорските села. Главен апостол е Панайот Волов с помощници Георги Бенковски, Георги Икономов и Захари Стоянов.
В хода на подготовката Волов се отказва от първенството в полза на пламенната натура на Георги Бенковски.
На 18 април делегати от революционните комитети се събират в местността Оборище, като различните източници посочват брой между 65 и 350 души (вкл. охрана, куриери). Създава се план на въстанието. То избухва преждевременно на 20 април в Копривщица.
Инициативният комитет за построяване на паметник в местността Оборище. 1900 г.
ДА – Пазарджик, ЧП 312, л. 1
ДА – Пазарджик, ЧП 312, л. 1
В Панагюрище, главния град на въстанието, е създадено Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Бенковски оглавява конната Хвърковата чета, с която разбунва селата Старосел, Мечка (дн. Оборище), Поибрене, Мухово, Баня и др. Четата на Орчо войвода действа в района на Стрелча.
Паметен лист със снимки на Стоил Финджиков и Атанас Узунов от Панагюрище с черешовото топче, с което гърмели през Априлското въстание, и на Х. Васил Николов (издал паметния лист по случай 25-год. от Априлското въстание). 1901 г.
ЦДА, ф. 1599К, оп. 1, а.е. 1991, л. 1
ЦДА, ф. 1599К, оп. 1, а.е. 1991, л. 1
Към въстаналите селища се насочва башибозук – около 80 хил. души, и 10 хил. души редовна войска, добре въоръжени вкл. с модерна артилерия. Въстаниците са между 8 и 10 хил. души, без опит и сериозно въоръжение, разпръснати из селищата.
Участници в Априлското въстание от с. Поибрене, Панагюрско полагат клетва пред Евангелието – възстановка с „двойник“ на войводата Бенковски. Без дата.
ЦДА, фонд 1318К, опис 1, а.е. 5870, л. 1
ЦДА, фонд 1318К, опис 1, а.е. 5870, л. 1
Панагюрище е опожарено, Перущица пада в кръв, в Батак клането е невъобразимо. Брацигово с неговите 18 черешови топчета и смели бойци се защитава най-дълго и пада след триседмична обсада.
В Пети софийски революционен окръг, който включва и части от Македония, са определени за ръководители Никола Обретенов и Н. Славков. След арестуването на Славков, Н. Обретенов заминава за Румъния и организационната работа замира, затова въстание там не успява да избухне.
Към Четвърти революционен окръг е включен и Банско-Разложкия край, но поради преждевременното избухване на въстанието и извършените арести от османските власти Банско и Разлог не въстават.
Връзка с Априлското въстание има и избухналото на 7 (19) май въстание в село Разловци (дн. в Република Северна Македония), известно като Разловско или Малешевско въстание.
То е организирано от дейците на солунското просветно дружество „Българска зора”. Начело на организацията е Димитър Попгеоргиев Беровски. Други важни дейци са поп Стоян Разловски, Димитър и Манол Друмохарски, архимандрит Зиновий Поппетров и др. Знамето на въстаниците е ушита от две солунски учителки, родом от гр. Сопот – Неделя Караиванова (Баба Неделя) и дъщеря й Станислава. Въстанието обхваща Малешевско-Пианечкия район в географската област Македония. Избухва преждевременно, без организацията му да е завършена. Потушено е жестоко от башибозук и редовен аскер.
Жертвите в резултат на потушаването на Априлското въстание са между 15 000 и 30 000 души, разрушени са близо 200 села с население над 75 000 души.
В предварителния доклад от 10 август 1876 г. на американския дипломат Юджийн Скайлър, генерален консул на САЩ в Константинопол, четем: „Въстаналите селища оказали малка или слаба съпротива. В много случаи при първото поискване те предали своето оръжие. Почти всички селища, които са били атакувани от башибозуците, били изгорени и ограбени, а така също и селата, изоставени от ужасените жители. В някои села жителите са били изклани с проява на най-зверска жестокост и изнасилване не само на жени и девойки, но дори и на лица от другия пол. Тези престъпления са били извършени както от редовните войски, така и от башибозуците. Броят на селищата, които са били изгорени изцяло или частично в областите на Пловдив, Родопа и Пазарджик, е най-малко шестдесет и пет…“
Скайлър изрично посочва, че списъкът вероятно не е пълен. Според него 10 хиляди избити е най-малката цифра, която може да се посочи за изброените райони. Той посещава пострадали селища в Пловдивски, Пазарджишки окръг и три села в Рупчос (Бойково, Дядово, Ситово).
Скайлър обобщава част от видяното така: „Докато грабежът бил на върха си в Копривщица, а сластта вилнеела в Панагюрище, в Батак, изглежда, турците, не са имали по-голяма страст, отколкото жаждата за кръв. Това селище се предало, без да открива огън, на башибозуците, командувани от Ахмед ага Барутанлията, началник на селската полиция, след обещания за сигурност.“
В края на втория си доклад от 20 ноември 1876 г. Юджийн Скайлър изброява виновниците за кланетата: „Турците, които са най-виновни за кланетата, за зверствата и заслужават най-сурово наказание, наказание, което би имало много полезни последствия за реда, спокойствието на страната, са следните: Ахмед ага от Тамръш, Ахмед ага от Барутина, Тосун бей от Карлово, Али бей от Пазарджик, Мехмед Али бей от Пазарджик, Хасан паша, Хафуз паша, Шефкет паша, Дели Неджиб ефенди от Плевен, Хафуз ефенди, писар от Габрово, Фазли паша, Мустафа Манаф бей от Казанлък, Ибрахим бей от Офчулу, Саид ага от Чирпан, Акиф паша, по това време валия на Одрин.“
Вечна памет на жертвите!
Цитатите от докладите на Юджийн Скайлър са по „Макгахан 1844 – 1878 г. Биография, документи, материали“, С., 1977 (ДАА – Библиотека) и „Джанюариъс Макгахан, Турските зверства в България“, С., 2019
Източник: Държавна агенция Архиви
