Интервю с Павел ХРИСКОВ, кандидат – депутат от листата на ППДБ
Когато хората чуят „инфраструктура“, често си представят само ремонти, асфалт и отчети. Но истината е, че инфраструктурата е много повече. Тя е време, сигурност, достъп, икономика и перспектива.
Една от темите, по които дискутирате с избирателите е инфраструктурата в областта, защо? Може ли нещо да се промени?
За област Пазарджик темата за свързаността не е периферна. Тя е ключова. Всеки лошо поддържан път, всяко забавено решение, всяка липса на адекватна връзка между малкия град, областния център и София се плаща пряко от хората – с време, с разходи, с пропуснати възможности и понякога с отказ на бизнес да дойде тук. Когато един регион не е добре свързан, младите по-лесно си тръгват, а инвеститорите по-лесно го подминават. Работодателите търсят не само хора, а и предвидима среда. Семействата търсят не само доход, а и нормален достъп до услуги, образование, здравеопазване и движение. Затова инфраструктурата не е техническа подробност. Тя е основа на местното развитие.
Аз гледам на тази тема именно така – през живота на хората и през икономиката на региона. Когато има добра свързаност, работодателите по-лесно стигат до региона, логистиката е по-ефективна, работещите хора пътуват по-нормално, а малките населени места не остават изолирани. Това е пряко свързано с работните места, с доходите и с възможността младите семейства да останат тук. Тук има и още един важен въпрос. Не е нормално регионите постоянно да чакат централната власт да им отпусне внимание на парче. Не е нормално местните проблеми да стоят нерешени, защото всичко се движи бавно и далеч от хората. Нужна е по-голяма тежест на местния глас и по-справедливо насочване на публичния ресурс там, където проблемите се виждат най-ясно – на място.
Затова според мен инфраструктурата трябва да се разглежда не изолирано, а като част от по-голямата задача да върнем перспективата в малките и средните общини. Пътят, индустриалната среда, условията за инвестиции, достъпът между общините и връзката със столицата са част от една и съща картина. Област Пазарджик има потенциал. Има работещи хора, индустрия, предприемачи, история и общности, които искат нормално развитие, а не специално отношение. Затова задачата на един народен представител не е да констатира очевидното, а да натиска, да настоява и да работи така, че държавата да стига и до нашия регион. Когато говорим за бъдещето, нека бъдем ясни: без свързаност няма устойчива икономика. Без устойчива икономика няма сигурност за семействата. А без сигурност за семействата няма как младите да останат.
Смятате ли, че трябва да има децентрализация на общините и ресурсите за тях?
България трябва да бъде по-добре организирана така, че повече решения, повече отговорност и по-справедливо разпределение на ресурса да стигат до общините и регионите. Не говоря за лозунгова децентрализация. Говоря за здрав разум. Когато хората създават стойност тук, по-голяма част от възможностите за развитие трябва да се връщат тук – в улици, детски градини, индустриални зони, местна свързаност, по-добра среда за бизнес и по-нормален живот. За нашия край това не е просто административен въпрос. Панагюрският район носи в себе си памет за хора, които са разбрали, че свободата няма стойност, ако не е подкрепена с отговорност и готовност сами да решаваме съдбата си. Днес това не минава през оръжие и бунт, а през силни местни общности, реално участие, справедливо разпределение на ресурса и държава, която се доверява повече на регионите. Когато говорим за повече решения близо до хората, ние всъщност говорим и за уважение към този исторически урок.
Това е важно и за Панагюрище, и за Стрелча, и за Пазарджик, и за по-малките населени места в областта. Защото регионът не може да се развива на две скорости – няколко по-устойчиви точки и много места, които просто оцеляват. Трябва ни политика, която да гледа на малките и средните общини не като на бреме, а като на реален двигател на страната. Когато говорим за силна България, трябва да сме честни: България няма как да е силна, ако силата е концентрирана само в няколко големи града. Силна държава има тогава, когато и в малкия град младите виждат шанс, семействата виждат сигурност, а бизнесът вижда смисъл да инвестира.
Затова за мен бъдещето на Пазарджишко минава през проста и практична посока: инвестиция в децата, повече и по-разнообразни работни места, по-добра инфраструктура и по-справедливо разпределение на публичния ресурс, така че решенията да са по-близо до хората. Не ни трябва шумна политика. Трябва ни разумна политика, която връща държавата при регионите и дава на местните общности реален шанс да се развиват.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
