Най-новата книга на политика Панайот Ляков е посветена на неговия покоен колега Господин Тонев. Ако не сте чували това име и не знаете кой е той – Господин ( Динко) Тонев е един от основателите на СДС, член на КС на СДС, депутат, а по-късно учредител и председател на Българска демократична общност (БДО). Един от най-ерудираните познавачи на немския политически модел, изповядваше ценностите на християндемокрацията, бе един от радетелите за създаване на така наречената отворена десница. Издател на интернет списанието „Ценности и общност“ (www.cao.bg). Автор и преводач на хиляди статии, интервюта, документални свидетелства, популяризатор на най-стойностните идеи на християндемократическия дебат в Германия и Европа. След срива на СДС в началото на века Господин Тонев създава Българската демократична общност – обществено движение и политическа партия, посветени на приложението в българската политика на основните идеи на социалното пазарно стопанство, на свободата, справедливостта и солидарността. За книгата и личността на Господин Тонев разговаряме с Панайот Ляков.
Г-н Ляков, кога се запознахте с Динко Тонев?
С Динко Тонев се запознахме в Парламента, той беше депутат от Хасково и станахме приятели, поради това, че не понасяхме процесите, които разрушиха СДС – имам предвид корупцията. И заедно бяхме единствените в тази битка. Динко водеше борбата срещу Бисеров и както се шегувах, казвах му: Ти си враг №1 на Бисеров, а аз враг №2. Там имахме не само политическа, а приятелска близост. Той не влезе в следващия парламент, но беше избран за член на КС на СДС. Когато се разцепи СДС на ДСБ и СДС, той остана в СДС, аз отидох в ДСБ, но си останахме приятели, макар че дълъг период от време не сме се виждали.
Защо е останал в СДС?
Той страдаше от илюзията, че СДС може да се промени и продължаваше да води своята битка вътре в партията. Аз съм го описал в книгата, той има един послеслов „Раздяла със СДС“, какво се е случило в този период. Смяната на Надежда Михайлова и Петър Стоянов, неговият провал, след това появата на Юруков, който е несъстоятелен като политик и като лидер и внедрен от службите в СДС като председател. Накрая той стига до извода, че нищо не може да се направи и напуска СДС и тогава регистрира новата партия Българска демократична общност, тук, в книгата, е описано всичко за тази партия. Година преди това съм написал една книга „Очакване на лидера“, където такава партия съм я развил като теоритичен модел. Аз не знам за неговата идея, той не знае за моята книга. В тази книга съм прогнозирал, че партия като Продължаваме промяната ще се яви след десет години, точно през 2021 г. се появи ПП, даже им я подарих на Кирил Петков и Асен Василев и съм подчертал точно пасажа с моята прогноза от 2011 г. , за да видят, че съм ги предрекъл.
Срещнахте ли се отново с г-н Тонев след като бяхте народен представител?
През 2015 г. Динко дойде в Пазарджик, запозна ме с БДО и помоли да му помогна. Казах му, че с политика не се занимавам, анализирам, пиша книги, но активно не се занимавам с политика. И заради това, че ми е приятел и ми беше интересно как ще се развие – станах член на ръководството. Между партията, която аз нарекох в „Очакване на лидера“ Алианс и БДО имаше почти на деветдесет процента сходство. В книгата съм направил анализ и на едната и на другата. През следващите шест години, това, което той беше замислил и това, което аз виждах като развитие и теоритичен модел, успяхме да го направим или по-голямата част от него. Партията се разви, появиха се структури по места. Но истината е, че вървеше много трудно, защото хората идваха – някои от любопитство, други от това, че може би партията ще се добере до властта и ще развият някаква кариера и като видят, че няма – си тръгваха. Но партията претърпя едно качествено развитие, имахме редовно срещи, той организираше семинари, обикаляше по медиите. Люба Кулезич направи с него няколко фантастични интервюта, тя много го харесваше, но за съжаление той почина през 2021 г. след боледуване от Ковид. Неочаквано, нелепо. Това беше голяма загуба за мен и на погребението му, аз дадох обещание, че ще напиша книга за него. Защото това, което е създал го има в сайта му, с много интересни материали, познаваше западноевропейската политика и нейните мислители и философи, там представяше техни виждания и концепции за хуманизма, цивилизацията, политиката. Много качествен сайт, но трябваше да се напише и концентрира за него и понеже аз мисля, че го познавах добре. Десет години сме работили заедно и мисля, че успях да представя образа му в пълнота – като политическо и философско развитие, като изключително интелигентен човек с много ценностни представи за политика, за него тя е дейност, която трябва да се основава на духовни ценности и на нищо друго. Имаше много качества, но всичко това може да се прочете в книгата ми. Той беше изключително теоритично подготвен, единици са тези, които имат умението да разбират така политиката и то в съвремнното ѝ измерение. Почтен до мозъка на костите си, непримирим, безкомпромисен до откат.
Хората, които са общували с Динко, всички имаха много високо мнение за него, но за съжаление той си отиде. Той има новаторска идея за отворена десница, но никой от десните не можа, заради различни причини – тесногръдото си мислене, поради кариеристични амбиции, поради недостатъчната си компенетност, не можа да оцени тази идея. Ако трябва да се прави нещо в дясно, то то е само отворена десница. В книгата е описано всичко това, най- общо казано това е дясно движение за духовно обновление, мрежа, в която се включват не само партии, не само членове, симпатизанти, активисти и авторитети. И единствено ако се изгради тази демократична мрежа, тогава тя може да се справи с този олигархично-мафиотски модел, който съм формулирал още през 2008 г. Динко не беше сред най-популярните български политици. За него принципите на почтеността и демократичната отговорност бяха многократно по-ценни от всеки политически успех.
Цитат от „Очакване на лидера“ 2011 г., автор Панайот Ляков
„Но да бъдем все пак оптимисти и приемем, че в следващите девет – десет години ще имаме действаща партия – алианс, която ще провежда политиката на споделената власт и на свободния избор, на засилената лична и институционална отговорност. Тази политика на Разум, Разбирателство и Развитие е центрирана върху отделната личност, всеки човек е важен и значим. Модерната партия -алианс ще бъде ефективна, но човешка организация, израстваща от гражданското общество и обърната към бъдещето, която има добър шанс за националното лидерство – да привлече хората за съвместно управление с девиза: „Да управляваме заедно!“
