Бяга е село, което носи много голям заряд от енергията на своите хора. Това сгушено край Стара река село, дава на страната ни своя принос като участва активно в Априлското въстание, а след Освобождението се слави с будните си и умни хора, които се включват активно в културния и политически живот на областта и страната. Най-известното име на Бяга е скулпторът Борис Илиев, но Бяга е родно място на десетки учители, инженери, строители, химици и биолози. Една от първите евродепутати на България – Петя Ставрева, също родом от Бяга – оглави БЗНС. Историята на селото, заедно с десетки нови документи и автентични разкази на участници в исторически събития е успяла да събере в книгата си Десислава Тодорова. В петък книгата беше представена в Исторически музей – Брацигово и получи признанието не само на жителите на селото, но и на историците от местния музей. Благодарение на Десислава Тодорова научаваме и историята на създаването на книгата, в която тупти и нейното сърце.
Как се роди идеята за книгата “Историята на Бяга – Априлското въстание 1876-2026 г.”?
От необходимост. В Бяга не се знаеше за тази част от историята, за участието на Бяга в Априлското въстание и подробностите след това. С годините честванията за Априлското въстание в Брацигово, придобива облик на празник на града, на който всяко село излиза със своя програма, за да разнообразят празника.
Но, идеята далеч не е такава. Само, че от няколко десетилетия насам няма кой да напомня, а след това и кой да знае,че тези тържества всяка година по едно и също време са интерпретиране на дните от края на април и началото на май 1876 г., когато по същият начин 7 села са се преселили в Брацигово, зад стените на селото, за да вдигнат добре организиран и планиран бунт, който да доведе свободата на България.
Мислих, че аз ще знам най- малко, защото тъкмо бях започнала да чета за този период за Бяга. Разпитвах първо родителите си, след това възрастните съседки, стигнах до библиотеката и като виждах,че получавах един и същ отговор: “ Аз от теб чувам, не знам …” виждах необходимостта да разказвам, какво вече знам по темата.
Първо беше само един източник, книгата на Велика Янакиева “ Корени вплетени с любов”. Когато изчерпах темите ѝ, се зародиха въпроси за нещата, които не са описани. Продължих да търся нов източник на информация. Попаднах на статия за Пика кале – много подробности, не само за Априлското въстание, а доста мащабно проучване за Бяга от античността до наши дни.
Тогава не се поинтересувах от автора, забелязах, че вероятно е пазарджишка медия. По-важно беше да чета и обогатя знанията си за Априлското въстание и Бяга. Много интересно беше. От разпитваш, станах разказващ. През 2025 година, април месец създадохме с г-жа Божкова групата “с. Бяга- имало,настояще и бъдеще”. Тогава, за да бъде лесно запомнено и интересно на аудиторията започнах да създавам кратки видеа, в които за няколко минути да разкажа интересните случки от интересуващия ме период, а и беше точно април.
Цяла година не се намери ни един, който да знаеше да добавяше нещо. Докато не направих грешка, размених имената на потомците на поп Илия и воаля, телефонът ми звъни – Таня Ставрева се обади да ми каже, че имам грешка, че тя много от тези неща ги знае и че ще ми разкаже даже още. Най-накрая! Имаше някой от когото да науча. Добре, че съм направила тази смяна на имената, та да открия някой, когото да разпитвам.
По телефона обменяхме знания, сякаш ме изпитваше, но аз толкова съм впечатлена от Априлското въстание и участието ни в него, че с удоволствие разказвах и разпитвах. На седми март се видяхме с нея официално, по случай 8 март и събитие посветено на жените от Бяга.
На тази първа среща, тя ми даде в една чантичка 3 книги, няколко листа принтирани дати и страници от много стари вестници, със статии за поп Илия и Велика Янакиева. От книгите: едната беше Юбилейна книга – 50-годишнината от Априлското въстание, останалите две бяха фототипно издание на книги с години на издаване 1905г. и 1881 г.,съответно на стар български, с букви, които вече не срещаме в азбуката ни и граматиката.
Това беше моментът, в който съм държала вече всичко, което в този момент съществуваше по повод участието на Бяга в Априлското въстание. Когато извлякох текстовете, които се отнасяха за бяжени, всъщност имах всичко вече. Много скоро получих ръкописите на Мариана Попова, това са нейни данни за родословното дърво на поп Илия. Двете с г-жа Ставрева са потомки на свещеника и решили, че ще ми предадат всичко, което имат и знаят, за да знам и аз, да предавам паметта.
Почти веднага ми бяха предадени копия на ръкописните записки на Ламбре Петров, бяженец и очевидец на Априлското въстание, син на деловодителя на тайния революционен комитет в Бяга – Петър Алексов. Тук имаше един специфичен момент, защото ми казаха така: “Пази го, това е едно цяло съкровище, прочети го внимателно, без да бързаш, за да го осмислиш и разбереш, вече ще прецениш дали ще го използваш,когато разказваш за миналото.”
Дадох си сметка, че току-що всички настоящи пазители на родовата памет ми бяха предали цялото знание за миналото на Бяга. Не само,че притежавах цялото написано минало,аз вече изпълнявах мисия. От година насам разказвах във групата, но дали щеше да стигне до всички,дали нямаше да се изгуби цялата информация,разчитайки на социални мрежи?
Узря в мен решението да се съхрани всичко в традиционна книга. Започнах да водя кореспонденция с институциите, за да “ изджъгъркам” още каквото може, за да съм сигурна, че съм направила всичко, да събера какво що има в пространството за Бяга и да го съхраня, предам и намеря следващите пазители. Както сме се убедили, случайни неща не съществуват, най-отговорно събрах документи, архивни снимки, статистически данни, ръкописи, спомени, литература и се създаде, после отпечата и вече държим в ръцете си тази книга. На 150-годишнината от Априлското въстание, само че през юни месец, Бяга има юбилейна книга, като тази на Брацигово от 1926 година, но с разликата, че при Брацигово историята свършва с потушаването на въстанието, а за Бяга следват трудни, драматични, дълги времена.
Кое беше най-трудното по написването на книгата?
Такъв тип книга, изисква много проследяване, засичане, проверяване и внимание по описанието, за да бъде автентична, да издържи пред исторически проверените факти от събитията. За щастие пред себе си имах пет независими източници, разтворени всеки там, където съм засичала събитията и при съвпадения го описвах, като изрично всеки цитат е подчертан, откъде е първоизточникът, заглавие на документ или книга, автор, година на издаване, съответно номер на страница и т.н.
Но, още по-трудното беше емоционално да се опитам да се дистанцирам от разказите за трудностите на предците ни. Пренаписвах, променях изреченията, за да обера емоционалния момент, защото на няколко места така съм се разплаквала, че беше трудно да го препрочета. Когато дадох готовият текст за оценка, ми се отговори, че никой историк не пише така и че точно, моя стил, предаването на моментното му чувство в разказа е най-хубавото.
Аз не бих могла да го “обера” повече от това. Освен това не съм историк, аз съм потомка на част от тези хора, за които разказвам, преживявам нещо, което предците ми са претърпели. Вероятно може да се каже, че гените и кръвта ми носят тази памет и оттам го усещам.
Имаше трудности и по техническите въпроси. Корицата, която трябваше да бъде по първоначален проект не можеше да се изпълни. Бях решила да бъде с твърди корици, с орнаментики, различен шрифт, гръбче и пр. Но, книга от 100 страници не е достатъчно дебела за корици с гръбче.
Наложи се да създам втора корица,която обаче пък стои добре изчистена. Освен тази трудност,ми се наложи да сменя четири фирми,докато открия правилната,за отпечатването на хартиеният вариант на книгата. Първите две издателства ми дадоха високи цени за печат, предпочетох да потърся още оферти преди да пусна книгата. Третото издателство имаха условие да изпратя книгата и в случай, че в харесат ще започне издаване под тяхно име.
Времето за отговор при тях до шест месеца. Разбира се, нито ще чакам някой друг да ми оцени книгата, тя е неописуемо ценна и няма никаква нужда от одобрението на когото и да е. Другото, което е – няма да чакам шест месеца, имах намерение поне през юни месец да бъде вече факт. Така, че опцията отпадна още на момента.
Вече с четвъртия опит успях, имаше забавяне заради натрупаната работа на издателството, но търпеливо изчаках,защото вече нямаше какво да попречи да се отпечата книгата. Тревожих се, дали ще е качествено, дали ще са коректни, но когато пристигнаха пред вратата ни, нищо вече нямаше смисъл, тя изглеждаше перфектна.
Очите ми виждаха нещо скъпо и свято, ръцете ми докоснаха за първи път корицата на Историята на Бяга. Чувството е толкова удовлетворяващо. Не си мислете, че се величая, изобщо не за това говоря, за съдържанието става дума, за животите, имената вътре, изборите, последствията, които оживяваха през последната година, те са между тези страници, напълно възстановени, съхранени и готови да стигнат до всеки, който със сърцето си ще пожелае да бъде част от това.
Книгата ни вече е официално протоколирана и заведена в Държавния архив и в Националната библиотека „Св.Св. Кирил е Методий“, както и други библиотеки в България.
Тя премина през необходимите процедури за регистрация и съхранение като историческо изследване. Събрала в себе си документи, свидетелства и родова памет, тя се превръща в част от националното културно-историческо наследство и допринася за опазването на паметта за Априлското въстание в Четвърти революционен окръг. С гордост вече твърдя,че село Бяга зае мястото си на Историческата сцена. Ние не искаме място, ние си имаме място и сега си го върнахме.
Книгата е историческо изследване, което допълва националната история. Тенденцията е историята да се концентрира в големите центрове,градове,събития, но за изчерпателност и пълнота, участието и историите на малките населени места, с обикновените хора в тях са истинската, голяма картина.
Нашите предци от Бяга, не са търсили никога почести или медали, те са имали едничката си чест и с нея смело са се опълчили пред поробителя. Не е имало гръмки слова, дори са били толкова умерени, че никой от турците в селото да не заподозре нищо в продължение на една година? Силни, достойни, разумни, постоянни в действията си, те се превръщат в олицетворение на истинския герой. Колко от нас могат да се справят с това, което е връхлетяло тях? Кои от нас ще останат човеци, след като се завърнат от самия АД? А,как ще запазиш животите на всички близки, за да ги има, та да стигнат до нас? Само, ако си необикновен, а това означава в гърдите ти да бие бясно бяжката кръв.
В три от източниците пише,че на Тодоровден и в храма “ Св. Теодор Тирон” се учредява Тайният революционен комитет в село Бяга.
Аз видях една силна символика в деня и мястото, на което са избрали да започне революционното дело в селото ни. Пред “погледа” на воина св. Теодор Тирон, на неговия празник-Тодоровден, застават войводите на Панагюрище и Брацигово, за да закълнят свещеника на Бяга и още неколцина доверени мъже, с оръжие и доживотна борба да освободят Отечеството от петвековната тирания, толкова дотегнала на всички.
В покрайнините на Бяга е имало в различните епохи манастир на светеца Атанасий Атонски, манастир на св. Георги, в другия край по посока Брацигово, по високите места е имало храм на св. Богородица, а вече в селото е била построена в двора на днешното училище църквата “ св. Теодор Тирон”.
Когато отец Илия извежда групите си да упражняват стрелби, ги води по посока на тези Свети места,като да бъдат благословени и пазени от светците в святото дело,което започвали. Ако днес има все още някой,който се пита, защо казвам, че границите на селото се пазят, а оттам и сърцата на неговите жители, то нека вече няма съмнения.
Стратегически са разположени четири храма,които заедно излъчват защита,която всеки усеща като някаква енергия. Св. Георги е силен воин, Победоносец. Той като един от покровителите на Бяга винаги излъчва духа на непримиримия защитник на справедливостта. Двама такива воини (с Теодор) усилват тази дързост, това чувство на сила и мощ. Мъжете ще са силни физически и ще носят тази ярост,когато дойде момента да изпитат храбростта им.
По тази причина в песента за Бяга, съм подчертала силата на бяженеца, когато му пламне сърцето от нападението на башибозука. Нашият е способен със собствените си ръце да го свали от коня му и да остави врага напълно безпомощен. В бяженеца живеят и лъв и кон едновременно и тежко му на онзи, който посмее да събуди яростта му. Когато нещата стигнат до животинския закон: Изяж или ще си изяден, везните не са благосклонни към чуждите майки, чиито синове са дръзнали да разгневят бяженец. О, каква нелепа грешка. Но, ние си имаме поговорка за подобни ситуации: Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
