На 15 август православните християни и католиците празнуват празника Успение на Пресвета Богородица, събитие, което отбелязва края на земния живот на майката на Иисус. Още през VI в. денят е бил почитан под името „Успение на Божията майка“. Празникът бързо се разпространява в Западна Европа и през VIII в. се превръща в един от най-важните празници, веднага след Рождество Христово и Великден.
Първо се чества от Църквата в Палестина
Празникът Успение на Пресвета Богородица води началото си от Палестина през V век. В първите исторически документи се споменава за погребението на Мария в долината на Йосафат. Тогавашният летописец Псевдо-Диоскур, говорейки за борбите и конфликтите между католици и монофизити, описва как вярващите се събирали в църквата на Дева Мария в полето на Йосафат.
Успението на Пресвета Богородица в православието се празнува като Заспиване на Божията майка. То е един от дванадесетте големи празника на Православната църква. Православните християни вярват, че Мария е заспала (умряла), след което е възкръснала от мъртвите и едва тогава е била взета на небето.
Според католиците Божията майка е била взета на небето с душата и тялото си; догматът не решава окончателно въпроса дали Мария е умряла преди Успението. Въпреки това в един катехизис от 1997 г. свети Йоан Павел II заявява, че „Дева Мария е умряла, защото и Христос е умрял. Тя премина през смъртта, защото и Той премина през смъртта“. Фактът за смъртта на Мария, макар и да не е обявен като догма, е част от т.нар. обикновено учение на Католическата църква.
Успението на Пресвета Богородица в извънбиблейските разкази
В нито един пасаж от Библията не се споменава директно Успението на Дева Мария. Първото историческо споменаване на преминаването на Дева Мария е направено през VI в. от епископ Йоан Скитополски, родом от Палестина. Духовникът пише, че Мария, заедно с тялото си, е била взета на небето, за да бъде посредница на хората.
Свети Григорий от Тур, живял през шести век, пише съчинение за смъртта на Мария, майката на Исус. „И отново Господ застана до тях и заповяда светото тяло да бъде пренесено на облак в рая, където, след като се съедини с душата си, сега се наслаждава заедно с избраните на радостта от вечните блага без край“, се казва в него.
Краят на земния живот на Мария се разказва и в апокрифния „Transitus“ („Преминаване“), който датира от III-IV в. От него научаваме, че след смъртта и възкресението на Исус апостол Йоан е живял с Мария в Горницата. В творбата е посочен дори нейният гроб – в подножието на Елеонския хълм, в Гетсимания, където се предполага, че се намира тялото ѝ. Гробът обаче е празен.
Две традиции се свързват с края на земния живот на Мария. Първата – йерусалимската традиция – гласи, че Майката на Исус е била погребана в Гетсимания и по-късно се е възнесла на Сион. Втората – Ефеската – разказва, че Мария си е отишла от този свят в Ефес, където според преданието свети Йоан Апостоле пребивавал през 37-45 г., бягайки от преследванията на християните, които са се случвали в Римската империя.
Традиции и обичаи
Най-известният обичай е благославянето на билки и цветя на този ден. Житните стръкове, цветята и билките, осветени в църквата, се отнасят вкъщи и се сушат. Според народната традиция те трябва да осигурят на домакинството защита от болести, нещастия и благословии.
Освен оставянето и вземането на традиционния босилек и цветя, в храма на името на Богородица в Пазарджик се извършва и друг ритуал. Свещеник осветява живи бели гълъби, които миряните освобождават от клетките им срещу дребно дарение на собственика.
Реликва на Успение Богородично в католическия свят
Реликвата на Успение Богородично се намира в катедралата „Свети Стефан“ в Прато, Италия, в параклис, наречен Del Sacro Cingolo. Там може да се види забрадка, поставена в рамка на златен реликварий. Според преданието, датиращо от V в., Мария е дала пояса на свети Тома Апостол. Като свидетелство за Успение Богородично тя се показва на вярващите пет пъти в годината. На 15 август епископът на Прато, в тържествена процесия, излиза на терасата на Del Sacro Cingolo и показва реликвария на вярващите.
Успение на Пресвета Богородица в европейските страни
В Италия празникът Успение на Пресвета Богородица е не само повод за религиозни тържества, но и ден за почивка, забавления и организиране на срещи за приятели и семейство. На този ден италианците празнуват известния Ферагосто – празник за отбелязване на края на жътвата, който води началото си от древен Рим.
В Полша той е свързан с обичая да се благославят цветя и билки, които според традицията трябва да осигуряват защита от болести и благословии. Не всички факти и легенди, свързани с този празник, са широко известни.
Сред унгарците Успение на Пресвета Богородица се празнува с голяма тържественост, като голям национален празник. Според легендата първият унгарски крал, свети Стефан, предлага кралската корона на Мария през 1038 г., като по този начин я избира за небесна кралица и покровителка на цялата държава. Дева Мария е наричана „Великата дама на унгарците“.
В крайбрежните градове на Португалия в деня на Успение Богородично се благославят рибарски лодки, а в алпийския регион на Франция на този ден енорийски свещеници обикалят от пасище на пасище и дават благословии на фермерите и техните животни. Хората се събират около голям кръст, украсен с клони и цветя.
Учението за Успение Богородично показва издигането на човека над всички ангелски хорове. То е и светлина, за да видим човешкото тяло в светлината на Божието възвисяване. То е катехизис за оценяването на нашето тяло. Чрез напомнянето на тази истина Църквата непрекъснато се противопоставя на всички негативни възгледи за тялото. И тези тенденции са били много силни. Езическият възглед често ни кара да виждаме тялото като противник на човека, източник на похот, инструмент на Сатаната. За мнозина и днес тялото е по-близо до греха, отколкото до рая. Истината за Успението на Мария с душа и тяло преобръща всички тези подходи и ни призовава постоянно да се покланяме на Бога за тялото, което е инструментът на нашето спасение.
Успението ни показва картина на небето. То ни разкрива отдясно на Възкръсналия и прославен Христос – Царицата на небето, прославена с тялото и душата си. Оттук нататък небето престава да бъде безплътно: с Христос и Неговата Майка земята е някак си там, на небето. В тях човешкият род, съществата, които имат нашата плът и нашата кръв, прониква в небето и създава там семеен климат, семейно огнище върху скалата на човечеството. Тяхното присъствие свидетелства, че ако благодатта не унищожава природата, а я усъвършенства, славата на свой ред я издига до висини.
Догмата за Успение Богородично е покана да въведем вярващия народ усилено в славата на Бога. Конституцията Lumen Gentium правилно е озаглавила номер 68 „Мария – знак на неизменна надежда и утеха за Божия народ-поклонник“ и заявява „Майката на Исус, както на небето вече е прославена като тяло и душа, бидейки образ и начало на Църквата, за да достигне своята пълнота в бъдещия век, така и тук, на земята, докато настъпи денят Господен, тя сияе над поклонническия Божи народ като знак на непоклатима надежда и утеха“ (Lumen Gentium 68).
