На 02.10.2026 г. в зала на ХГ „Станислав Доспевски“ се състоя среща – разговор в памет за зограф Хаджи Иванчо Хаджипоплазаров (1843 – 1926). Модератор на събитието беше неговият правнук – проф. д-р Димитър Попов, съобщиха домакините на събитието.
В дискусията се включиха авторитетни представители на научните и културните среди, сред които: доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“, проф. д-р Георги Томов – Нов български университет (НБУ), доц. д-р Елена Събева – Пловдивски университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ и президент на Лайънс клуб „Пазарджик Тракия“, доц. д-р Антония Джельова – ПУ „Паисий Хилендарски“, доц. д-р Владимир Димитров – НБУ, Виолета Господинова – художник-реставратор на икони и доц. д-р Красимира Александрова – Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), бивш директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Зограф Хаджи Иванчо Хаджипоплазаров е роден през 1843 година в село Сестримо, Пазарджишко. Баща му Лазар Христов, дядо му и един от братята му са свещеници. На девет години загубва майка си. През 1853 година, когато е на 10 години, посещава с баща си Божи гроб в Йерусалим и става хаджия. Завършва местното килийно училище и усвоява църковното пение при баща си. Като юноша заминава в Самоков да учи абаджийство. Там среща самоковските майстори Никола и Захарий Доспевски, при които учи иконопис.
Продължава обучението си при Константин Хаджиангелов в Пазарджик, също представител на самоковската школа. Работи в църквата „Света Неделя“ в София като помощник на Станислав Доспевски, след което започва самостоятелна работа. През 1876 година се присъединява към революционния комитет в село Сестримо, основан от Георги Бенковски. След погрома на въстанието е арестуван и откаран в София, където е осъден на смърт с още няколко сподвижници. Помилвани са след застъпничеството на английския консул в Пловдив и върнати в затвора.
По-късно са освободени след султанската амнистия. След създаването на Княжество България работи известно време в София. След смъртта на две от децата му решава да се върне в Сестримо. Отказва се от образопиството и става свещеник. Ръкоположен е в селата Динката, Щърково, Априлци и Овчеполци, Пазарджишко. Умира на 20 май 1926 година в Пазарджик.
Иванчо Поплазаров е автор на икони в църквите в село Мененкьово (Пазарджишко), Ново село (Видинско), Балчик, Горни Лозен и Кумарица (Софийско), Ветрен и Величково (Пазарджишко), църквата „Свети Тарапонт“ (днешната „Свети Мина“) в Слатина (София). Негови са стенописите и икони в църката „Света Троица“ в село Аканджиево, Пазарджишко (1882 – 1883). Рисува автопотрета си в църквата „Всех светих“ в село Очуша, Ихтиманско (1874). Творбите му носят подписите „хаджи Йованчо Иконописица х.п. ЛЗР от Сестримо“, „Зограф х. Йованко от Сестримо“ и др.
