Откритията на екипа на проф. Диана Гергова в светилището на бесите над Клептуза
След едногодишно прекъсване, екипът на проф. Диана Гергова приключи макар и краткия триседмичен археологически сезон на светилището на бесите в местността „Св. Пророк Илия“, над езерото Клептуза във Велинград с нови открития.
Вече е видима значителна част от неговата монументална архитектура. Кулата-олтар и ограждащите свещения двор стени с дебелина 2,10 м, са запазени на места до 2 м височина, без още да са достигнати техните основи. Установени са особеностите на строителната техника от бесите при изграждането на зидовете и оформянето на техните лица.
Ритуални огнища и ями, глинени дискове – слънчеви символи, фрагменти култова керамика, както и огромни глинени съдове, открити около кулата-олтар в центъра на южния край на свещения двор, разкриват нови данни за култовите практики на бесите.
Установена бе и причината за големите разрушения в светилището. Рухналата фасада на кулата-олтар и наклонът на оградните стени на свещения двор на север показват, че това е станало в античността, вследствие на едно от многобройните земетресения в този, отличаващ се с висока сеизмичност, район.
Поради разположението си над знаковия карстов извор Клептуза и по- голямата степен на оцеляване през хилядълетията, това светилище от 4-1 в. пр. Хр. е единственото, чието археологическо проучване може да даде по- пълна представа за устройството и култовите практики в тези свещени места, които бесите – прочутите жреци на Дионис и пазители на неговото прорицалище, изграждали в по- ниските части на планината.
Амбицията на екипа, включващ още зам. ръководителя Г. Радославова, реставраторите Сн. Углешова и А. Икономова, арх. Н. Тулешков и дългогодишните работници от с. Грашево, на Исторически музей- Велинград, а и на Община Велинград, която финансира разкопките, е до 2028 г., при отбелязването на 20-годишнината на Велинград за “СПА столица на Балканите“, архитектурата на светилището да бъде изцяло разкрита и то да бъде представено като първия обект на културен туризъм на гостите на града.
За осигуряване на необходимите допълнителни средства за продължаване на проучванията на този първи за града археологически обект, е открита и дарителска сметка в банка ДСК Велинград: BG46STSA93000033113995.














