Историци от БАН, всички престижни висши учебни заведения, музейни работници, любители и ученици се събраха днес в Пазарджик за откриването на Третата научна конференция „Град и памет“, чиято основна тема е Априлското въстание.
Домакин е Регионалният исторически музей в областния град, а в работата със свои доклади и разработки ще се включат специалистите.
В днешния ден конференцията ще протече в Пленарна зала на общината, а в следобедните часове тематични сбирки ще има и в Залата на Архитектурния съвет.
Блестящо начало на конференцията направи със своя доклад Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН. Той представи Априлското въстание от 1876 г. в аспектите на неговото национално значение, дебатите и паметта. Поппетров изложи тезата си, че всички историци трябва да правят необходимото, за да напомнят за смисъла на това въстание, което от днешна гледна точка е било изключително зле подготвено, зле реализирано и довело до плачевни последици за хиляди българи, но пък успяло да стресне Европа и да доведе до Освобождението.
По отношение на самото въстание той се позова на негов съвременник, който през 1926 г. пише, че Браилските и Букурещките революционери са проявили късогледство, водили са фалшиви проповеди и в крайна сметка са проявили нетърпелива прибързаност с обявяването на въстанието.
Това се потвърждана и от записките на Константин Величков, който в мемоарите си говори за пушки, които така и не са пристигнали, фактът се потвърждава и от множество други исторически достоверни източници. В крайна сметка без Април 1876 г. нямаше да стигнем до датата 3 март, заключи Поппетров.
След него пред аудиторията излезе колегата му доц. д-р Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Темата му бе свързана с възстановките на Априлското въстание и тяхното значение в наши дни.
Сред публиката бе и новият омбудсман на Пазарджик – Георги Шопов.
Модератор на форума е проф. дин Милко Палангурски.
