На 10 март през 1943 г. започва депортирането на 7144 евреи от Вардарска Македония към нацистките лагери на смъртта. Също на тази дата през 1943 година е предотвратено депортирането на стотици евреи от България към концлагерите.
Председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев публично протестира срещу подготвяното депортиране на българските евреи за нацистки концлагери. Депортацията е отменена и евреите са пратени в трудови лагери, но не са предадени на нацистите.
10 март е обявен за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпленията срещу човечеството с правителствено решение от 13 февруари 2003 г.
Пазарджик също има своя принос за спасяването на своите евреи. През четиридесетте години на миналия век в областния град живеят над 1000 евреи. Повечето от тях са лекари, адвокати или уважавани занаятчии. След като първите евреи са убити в концентрационните лагери в България става ясно, че съдбата на местните ще бъде същата. Най-напред започва депортацията на евреите от Македония.
* На снимката – депортацията на евреите от Скопие
Идеята на Димитър Пешев да бъдат спасени българските евреи намира съвсем естествена подкрепа и в Пазарджик. Нейни радетели са д-р Иван Йотов, медик и общественик, един от лидерите на БЗНС в Пазарджишкия край. Той създава редица културно-просветни и стопански организации в родния си град: славянско дружество, българо-немско дружество, българо-югославско дружество, противотуберкулозно дружество и пр. Обявява се против разоряване на стопанството и финансите на страната в полза на Германия. Депутат е в ХХV ОНС, един от 43-та народни представители, подписали се под протестното писмо на Димитър Пешев срещу депортирането на българските евреи, осъден от Народния съд на 2 години затвор, въпреки застъпничеството на пазарджишките евреи.
За каузата е спечелен и ставрофорен иконом Борис Попхаралампиев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия от 1939 г., просветен и културен деец, учител на писателя Николай Хайтов и художника Борис Димовски, съратник на митрополит Кирил в защитата на пазарджишките евреи от изселване и депортиране.
Към тях се присъединява и Георги Кендеров, юрист, кмет на Пазарджик през 1938–1939 г., депутат в ХХV ОНС, един от 43-та народни представители, подписали се под протестното писмо на Димитър Пешев срещу депортирането на българските евреи, съден от Народния съд през 1945 г.
Петият застъпник е Константин Христович, виден пазарджишки просветител, агроном, краевед общественик и музеен деец. Включва се активно в акцията срещу депортирането на българските евреи през 1943 г. Подпомага и интернираните в Пазарджик софийски евреи.
Митрополит Кирил заявява в София, че ако местните евреи бъдат натоварени на вагоните с тях ще тръгне и той, защото те са част от българския народ и това също повлиява на решението на монарха да се противопостави на заповедтта на фюрера.
Благодарение на това оцеляват и пазарджишките евреи. Голяма част от тях се изселват в Израел след създаването на държавата и допринасят за нейното развитие.
450 лекари работят в прочутата болница за деца „Шнайдер“, тя се намира на 12 км. от Тел Авив и в нея се извършват множество успешни операции. Малцина обаче знаят, че тя е създадена преди четвърт век от пазарджиклия. Той разказва своята история пред кореспондентките на БНР в Израел – Феня и Искра Декало.
Става дума за д-р Юда Данон. Днес той е на осемдесет и шест години и все още продължава да работи в и за болницата. Той е роден в Пазарджик, а когато става на осем години семейството му се пренася да живее в Израел. Завършва медицина, а това е любимата професия на повечето хора от неговия род, четирима негови братовчеди са детски лекари в София, а 16 практикуват в Израел.
Като всички и той отива войник след завършване на висшето си образование в Йерусалимския университет. Мобилизират го през май 1967 г., а през юни по време на Шестдневната война се озовава пред портите на манастира „Нотр Дам де Сион“ на Виа Долороза, превърнат в лазарет за 140 йордански войници. Главна монахиня в манастира се оказва също българка – братовчедката на нобелиста Елиас Канети – Режин. Младият лекар преглежда ранените. Налага се да ги сместят, за да постъпят в лазарета и израелски войници. Случва се нещо нечувано в Близкия изток, но съвсем нормално за държавата, откъдето и монахинята, и докторът пристигат – в една болница се лекуват доскорошни врагове, а те двамата се грижат косъм от главите им да не падне, разказва сладкодумно Феня Декало.През следващите 18 години младият лекар работи в армейския медицински корпус, където стига до чин бригаден генерал и го оглавява. В същото време защитава научни титли по детска имунология в института Вайцман (израелската академия на науките).
В младостта си д-р Данон е печелил стипендии от прочути медицински университети, за да разработва ваксини за деца. След като пребивавал със стипендия от Фулбрайт в САЩ, в институт „Айнщайн“ в Ню Йорк, го канят да се върне в Тел Авив и да оглави голяма държавна болница.
Той приема, но с условието да му дадат шанс да направи голяма болница за деца. Така се ражда легендарната болница „Шнайдер“.
Д-р Софи Данон е негова братовчедка, тя също е родена в Пазарджик, но преди 93 години. От родния й дом на ул. „Кота 1050“ не е останало нищо. Няма я и самата улица. Няма я и малката квартална градинка с гранитния кладенец пред градската часовникова кула. На тяхно място са построени Младежки дом и музей, а градинката вече е градина с големи фонтани. Гранитният кладенец се е превърнал в чешмичка и е изместен по-близо до кулата, чийто часовник вече рядко се чува. Но аристократичният, според думите й, град все още пази спомените за детството и младостта й. – това тя изповяда пред камерата на „Нова телевизия“.
Когато Софи Данон е на 19, тя и семейството й трябвало да бъдат депортирани от Пазарджик в лагера Аушвиц. Навръх абитуриентския й бал. Пристигнала заповед да си приготвят до 20 кг. багаж, защото ще ги натоварят на гарата на влакове, за да ги отведат в трудов лагер в Полша. Събират се на едно място и после ги пускат „До второ нареждане“. Така и не разбират кой точно спасява българските евреи. Отменена е правителствената заповед за извеждането им от страната. В събитията се намесва православната църква и цялото българско общество, митрополит Кирил влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.
След края на Втората световна война голяма част от приятелите й напускат България. Тя обаче остава, за да сбъдне най-голямата си мечта – медицината. Днес е професор по микробиология: „Аз останах, предпочетох България.. Защото имам доверие, тя ме е спасила!“
За Пазарджик тя не само казва, че е аристократичен, „той бе център на много етноси, имаше над 1000 евреи. Но не само евреи имаше, много етноси. Знам едно семейство синът им беше кадет и той се влюби в една еврейка, а свекървата се съгласи той да я вземе, защото еврейките бяха много добре възпитани. Затова ние бяхме желани партньори. В училище бяхме най-милостиви, често участвахме в благотворителност. Така се смесихме, в Пазарджик имаше и много цигани. Те идваха все да просят, а майка ми им даваше по една метла, за да си заслужат милостинята. Имах една приятелка циганче Ашан, виках я да я измия, давах и гребенче да се среше и да я науча на нейната буквичка. Тя ми беше много благодарна затова, че знаеше своята буквичка. Това е нашата емблема – давай, за да бъдеш удовлетворен, когато давам ми е по-драго, разказва Софи.
Веднага след промените през 1944 г. тя следва медицина и завършава с много висок успех. Става лекар, но в научен институт. Най-щастливият момент в живота ми не мога да кажа кой е, но съм имала много, когато синът ми кандидатства на асистентско място и го спечели, или когато се родиха близнаците на сина ми, доверява сладкодумницата.
Приказката на Софи Данон
Най-хубавата приказка е за слепеца. Един слепец застанал с една табела, за да проси милостиня. На нея някой му написал – „Сляп съм, помогнете с пари“. Минавали край него хората, но никой не пускал. Отчаял се слепецът, нямало да може да яде в този ден. Към обяд един човек се спрял и пуснал монета в шапката му, но и дописал нещо на табелата. Недъгавият човек запомнил стъпките му. След това никой не пропускал да хвърли монета в шапката му. Вечерта първият благодетел се завърнал, слепецът го запитал: Какво си написал, човече? Някой ти беше написал – аз съм сляп, помогнете с пари, а аз дописах и стана: Аз съм сляп, помогнете с пари, защото този прекрасен ден аз не мога да го почувствам.
Така хората започват да се замислят, че имат нещо повече от теб и че те също могат да го загубят, това е причина да ги осени щедростта. Винаги може да бъде различно, да опишеш едно явление по различен начин. Ти трябва да си доволен от това, което имаш, защото други нямат нищо и това, че имаш е прекрасно, нищо че може да не го усещаш. Трябва да бъдем доволни, доволството отпуска душата. Ако не си доволен, ти никога няма да бъдеш щастлив.
