Няма българин, който в живота си поне веднъж да не е посетил столицата на Второто българско царство. Легенди и летописи разказват за възхода на нашите владетели и техните многобройни подвизи, но когато кракът ти стъпи на средновековния калдъръм, сърцето започва да трепка по друг начин.
Пътят от Пазарджик до Велико Търново през Прохода на републиката е около три часа. Градът е разположен на няколко хълма, но най-старата му част обхваща Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград.
И ако Царевец беше достъпен от много години насам, по-точно от 1972 -ра, то Трапезица отвори врати за туристи на 23 септември 2016 г.
Можете да се качите на историческия хълм по екопътека или чрез релсово съоръжение – фуникуляр, от 9,00 до 18,00 часа. На крепостта могат да се разгледат разкритите при археологически проучвания средновековни църкви и интерактивната експозиция в Центъра за представяне на културното наследство, която представя величието на столица Търновград и Второто българско царство.
Фуникулярът се движи по график всеки ден, без понеделник. Съоръжението не работи при температура над 35 и под 5 градуса, както и при силен вятър и дъжд. Капацитетът на движещата се по релси кабина е 15 души и няколко деца. Качилите се пеш не могат да слязат от хълма с фуникуляра.
Таксата вход за крепостта е 6 лева, а за ползване на фуникуляра – 10 лева. Комбинираният билет за Трапезица (такса вход за музеен обект и ползване на фуникуляр) e 16 лева, като посещенията за децата до 7 години са безплатни. Комбинирани билети на преференциални цени има за учащи (удостоверено с документ) – 12 лева; за родители с до три деца (майка, баща с до три деца на възраст 7-18 години) – 26 лева; български граждани над 60 години (удостоверено с лична карта) – 13,00 лева и инвалиди със социален асистент (50% намаление от цената на фуникуляра, без такса вход) – 5,00 лева.
Трапезица е хълмът обитаван от болярите по време на Второто българско царство. Освен тях там живеели и техните слуги, които обгрижвали децата им, градинари, животногледачи, дори занаятчии, които трябвало да шият дрехите на своите господари, да правят съдове за тях и да коват техните мечове.
От 2013 година насам в града на хълмовете има и друга придобивка, музей на восъчните фигури, в който можете да видите как са били облечени царските двойки, как твори патриарх Евтимий или как протича животът на хората от простолюдието и занаятчиите. В подножието на Царевец Мултимедийният посетителски център “Царевград Търнов” предлага атракция, която е уникална на Балканите, оживяват владетелите, разнесли славата на Второто българско царство.
Има достъп и до култовите църкви „Св. Четиридесет мъченици“ и „Св.Св. Петър и Павел“. Цената на билета за Царевец, както и всяка отделна църква с историческа стойност е 6 лв., за ученици с отстъпка за 2 лв. , предвидени са и намаления при посещение на цяло семейство с деца или групови посещения.
Входът към крепостта Царевец.
Малката порта към Царевец, от която се открива невероятна гледка към Трапезица, църквите и Великата лавра „Св. Четиридсет мъченици“.
В края на крепостта Царевец се намират останки от манастир и Лобната скала, от която били хвърляни изменниците на царя.
Когато тръгнеш към върха на хълма ще откриеш останките от някогашното великолепие на царските дворци.
Ето така изглежда мястото, в което е имало тронна зала, многобройни покои, църквата Св.Петка. Но за сметка на това като се обърнеш нагоре виждаш Патриаршеската църква.
В южния край на крепостта все още посреща Балдуиновата кула.
След напускането на Царевец непременно се спуснете по пътя, който води към Великата лавра „Св. Четиридесет мъченици“.
Преди да влезете в нея ще видите един от шедьоврите на Кольо Фичето, мостът над Янтра.
Тук със сигурност е гробът на сръбския Светец Сава. Тук са и величествените колони на Хан Омуртаг и Иван Асен II, но гробът на Калоян все още поражда спорове. Това обаче не е попречило на великотърновци да обявят, че той се намира в двора на някогашния прославен манастир. Всъщност става дума за гроб 39.
Това гробът на Калоян ли е?
В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Вълов открива гроб в северната галерия на църквата “ Св. 40 мъченици“. Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща и в сензацията на разкопките в търновския храм.
Погребението е на мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други – пантера, трети – барс. Сега негово копие може да се види в Археологическия музей във Велико Търново.
Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса. По безспорен начин специалистите са доказали, че е бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст.
Веселина Инкова изследва тъканите и пише книгата „Калояновото погребение“ / 1979/. Този труд и носи титлата професор. В книгата си тя говори за Калоян, за човек с висок сан, но не и за цар. И пише в заключенията си и следното:
„Установените съществени данни за личността на притежателя на Калояновия пръстен и изключителните обстоятелства на неговото погребение, са съществен принос за окончателното разрешаване на алтернативното идентифициране на погребение номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново – погребение на „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян” или погребение на „българския цар Калоян”.
Откривателят н.с. Въло Вълов разказва за своята историческа находка във в. „Велико Търново” от юли 1973 г.:
„Особено внимание предизвиква един скелет със силно телосложение и необикновена за тази епоха дължина – 195 см. Той бе открит в най-източната част на северната галерия, точно там, където тя се отклонява и свързва с манастирската постройка. Лежи на 1,10 външно от северния зид на първоначалната застройка на църквата и е бил положен в дървен ковчег след изграждането на галерията. Повечето от костите му са здрави и в нормално положение. Върху челната част и около слепоочията, а също така и върху пръстта от двете страни на черепа се откриха останки от златотъкана материя от два вида. Единият произхожда вероятно от някаква шапка или златошит покров, другият вид може би е от възглавничка.
Останки от златотъкана материя се откриха около раменете, гръдния кош и лакътните кости. На същите места по скелета бяха открити 56 сребърни сферични копчета. В лявата половина на гръдния кош, непосредствено под лакътната кост, се откри златен пръстен-печат. Той е бил навярно върху малкия пръст на дясната ръка и се е изхлузил встрани по силата на своята тежест след разлагането на тъканите. Пръстенът е масивен, лят, с дебела кръгла плочка, носена от елипсовидна халка.
Върху лицевата страна в центъра с дълбок релеф е издълбана фигура на фантастично животно, което има тяло на пантера, дълга шия и глава на дракон.
Фигурката е в раздвижена поза, с вдигната над тялото опашка, извита назад глава и разчекнати крака с извадени остри нокти. Около нея също в негатив и обърнато положение на буквите е издълбан надписът „Калоянов пръстен”. Между думите, сочещи името на притежателя, е сложено разделително кръстче. Пръстенът тежи 61,1 грама. Неговата големина и съвпадението на името на притежателя му с името на българския цар Калоян (1197 – 1207) породи у някои автори, поместили материали за археологическите открития в Търново, мнението, че е открит гробът на този наш цар.
Липсата на царска титла в надписа на пръстена, както и обстоятелството, че гробът и положеният в него скелет са свързани със северната галерия, която, както изтъкнахме, е една от късно изградените части на църквата, са пречка за категоричното му възприемане като научно обосновано гледище. Данните, с които разполагаме в момента, предизвикват различни хипотези, по които нашата наука би трябвало да даде точен отговор.”
Веднага след откритието се разгаря големият спор кой е погребан в гроб 39- цар, севастократор или неизвестен Калоян.
Със сигурност обаче в храма „Св. Димитър Солунски“, в който е възвестено въстанието на Асен и Петър, са погребани двамата български царе, основали Второто българско царство.
