Приготвихме се да отидем на море… Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата… Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка и. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
– Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, ‘щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изходи пред вратата…
Тишината в таксито можеше да се пипне.
* Случката е преразказана от писателя Иван Върбанов.
