….
Без да искат и без да те питат,
ей-така си отиват човеците,
най-красивия път до звездите,-
на небесни пастири егреците.
Чезнат в бездната нейде телата,
чезнат в нищото нейде тревогите,
и остава на спомена златото
и душите, захвърлили тогите.
Кратък миг за живот-електричество
по безкрайния път на Вселената,
и не става въпрос за количество,
а за вечната роля на сцената.
Само прах от любов-до създаване
и надежда за ново избухване,
всички дребни проблеми забравили,
всички грижи и ядове рухнали.
И по тихите стъпки на спомена,
без да искат и без да те питат,
те остават в сълзата отронена
от небесния рай на звездите.
Борислав ПЕТРОВ
