Никола Тодев, Велинград
Пиша тези редове по повод похвалната инициатива, Централен минерален Плаж – Велинград да се наименува на своя създател – кмета Йосиф Шнитер, кметувал от VІІ 1934г. до VІ 1938г.. Човек напълно заслужил тази почит с добрите си дела оставили трайна диря в нашия град. Пример за днешните кметове и местни управници.
Но освен него в нашия край са работили и други кметове, позабравени с времето, но не с по-малък принос и добри дела. Списъкът е дълъг, но ще се спра на две имена:
На 08.09.1944г. , вместо кмет, за председател на тричленката, която поема властта в с. Каменица е издигнат свещенник Борис Иванов Ямаков, който заедно с брат си Тодор Ив.Ямаков – комунист , не допускат да се правят арести в селото и с това добринася да няма нито един убит човек от Каменица, през Вартоломеевите нощи,непосредствено слад 9-ти септември 44г., когато за съжаление без съд и присъда, зверски са избити 6 човека от с.Че-пино и 11 човека от с. Лъджене. Св. Борис Ямаков кметува кратко, докъм 15-ти септември, когато е заменен от Г.Цветанов, но това не пречи доброто, което е сторил да не се забравя и умаловажава.
Другият е Илия Спасов Джонев – кмет на с. Чепино от ІІ. 1937г. до ІХ. 1944г., и той позабравен от заспало Чепино, но не с по-малък приност за неговото развитие. По време на неговото кметуване над входа на Общината е стоял надпис „Чепинска курортна община”, докато в Лъджене и Каменица е стоял надпис „Селска община”.
Илия Спасов Джонев е роден 1884г. в с.Ново село – Пловдивско, в прогресивно и образовано семейство. Юрист, адвокат от 1937г. заедно с жена си и трите си деца се заселва в Чепино, на квартира при Димитър Ищев, негово дело са :
1. Динамична програма за развитие на Чепино, като национален курорт.
2. Водоснабдяване на селото от 3-те каптирани извори в м. „Легоринец”, с дебит 45- 52 л/сек., като е планирал, но не успял да осъществи каптирането на още 12 извора от също-то място, с което е щял да реши проблема с вода не само на тогавашно Чепино, но и на дне-шен Велинград. Водата до селото се довежда в стоманени, манасманови тръби (доставени специално от Германия в 1938г.) и водопровод без аварии и до днес. Чепино пие чиста, из-ворна, планинска вода.Някои погрешка преписват това дело на Й.Шнитер, което не е вярно.
3. Построяват се множество, селски чешми на уличните кръстовища, от които блика топла и студена вода.
4. Благоустроява парка до „Клептуза”, като изгражда и оформя вала,ограждащ езерото.
5. Построява първите две оранжерии,до баните,с отопление с топла минерална вода.
6. Павира и осветява площада и двета улици „Главна” и „Станционна”, днес пл. „Македония”, ул. „Бр.Маврикови” и ул. „Д.Благоев”.
7. Изгражда собствена Пожарна команда на Чепино.
8. Изгражда на площада новия паметник на българския войн с тръбата, докато стария е бил само една топка върху постамента.
9. Извършва още много по благоустрояването и модернизиране на Чепино.
Но идва 9-ти септември, Ил.Джонев е арестуван и малтретиран в хотел „Балкан”. Изправен е пред VІ-ти състав на Пазарджишкия „Народен съд”, обвинен за фашистка дей-ност и му се иска смъртна присъда. Сам се защитава пред съда и го убеждава в своята не-винност.Получава „лека” присъда – 2 години строг,тъмничен затвор и конфискация на 1/6 част от имуществото му. Лежи 1,5 година и е амнистиран. Умира през 1947г. в родното си Ново село, в страшна мизерия и забрава от всички. Няма не наказано, направено добро! Но още по-тежко е че е забравен от хората-чепинци, за които е направил толкова неща. И редно е младите хора, днес, да помислят как да се реабилитира името на този заслужил кмет на Чепино, така че да не потъне в забвение, защото и днес се радваме и ползваме стореното от него.
Илия Спасов Джонев е личност с принос не само към Чепино – Велинград но и за възстановяването на българската държавност в Южна Добруджа , след възвръщането и от Румъния на България по силата на договора – спогодба от 7 септември подписан в Крайова. Тези събития заварват Джонев на поста кмет на Чепино, за благоустрояването на което е положил усилия и управленски качества. Българското правителство преценя и му възлага задачата да организира съобразно българското законодателство новата българска администрация в Южна Добруджа. Командирован е там на 30 септември 1940 г. Назначен е за първи български общински кмет на село Касъм / сега град Генерал Тошево / – Добричка област. Командировката му приключва на 23октомври 1940 г. За този престой той проучва водоизточниците в околията и подготвя работен проект за водоснабдяването й. Разработва първия общински бюджет и първите стъпки за благоустрояването на населените места. Завежда цялата книжнина на общината , издава заповеди за обществения ред , социалните порядки и т.н. Интересно е встъпването на Илия Джонев в длъжноста общински кмет . Това става на 30 септември 1940 г. в 14 часа в присъствието на българския свещеник Севастиян и местни жители. Джонев изчаква да отшумят овациите и прочита на чиновниците законаа от 1894 г. за преследване на н езаконнозабогателите държавни служители които обещава да преследва безкомпромисно. Впечатляваща е първата му заповед в коато се казва : Днес 30 септември 1940 г. в изпълнение заповедта на Господина министъра на вътрешните работи аз Илия Спасов Джонев встъпих като кмет на Касъъъмска ощина след освобождаването на Добруджа. От днес власта в общинатасе поема от новата българска управа.Служебен език става българския, за знаме се издига знамето на майката Отечество- България.Днешният ден е празник и награда за един народ който и в найтруудните моменти не зарави своя език , вяра и не се отрече от Отечеството. Дншният ден е празник на правдата ! Да живее свободна Добруджа ! Да живее велика , мощна и творческа България! Да живее любимия на всички върховен вожд, Негово Величество Цар Борис Трети ! Село Касъм 30 септември 1940 г. Кмет И . Джонев От периода на кметуване в Добруджа , освен архиви е останала и една снимка която съм запазил . На нея Джонев е в тъмен костюм с връзка и с мустак. Подкрепям евентуални инициативи за почитане паметта му и признателност, които надявам се са предстоящи. С уважение Илия Кишишев – журналист , заслужил краевед.